Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Сега проумях делото на Създателя! — казал Уарадхан. — Но съм чувал да казват, че той е създал създаденото със словото на истината. Истината е винаги срещу лъжата. Откъде тогава се е появила лъжата? Как е могла тя да се противопостави на истината? И то така, че да внесе съмнение в нея и да обърка земните твари до степен, че те стигат до разцепления? Всевеликият създател обича ли тази лъжа, или я мрази? Щом се твърди, че той обича истината и има силата да я създава, а мрази лъжата — откъде пък се е появило това, което Създателят мрази, вместо онова, което обича?
— Когато Аллах е създал човека, той не се е нуждаел от покаяние, докато лъжата не се опълчила срещу истината! Тя е създадена от самия човек и е породена от моженето, което Аллах е заложил у човека — това е желанието за онова, което наричат полза! Когато лъжата се намесва срещу истината в това си качество, тя замъглява истината. Причината за лъжата е личната воля на човека, способността му да мисли и търсенето на полза, която е желана част от природните слабости на човека. Тогава Аллах му внушава покаянието, за да отхвърли тази лъжа и да го утвърди в истината, и го наказва, ако той продължава да се придържа към лъжата.
— Кажи ми сега защо тази лъжа изпъква пред истината и дори понякога я замъглява? И защо трябва да се налага наказание на човек, когато той се нуждае от покаяние?
— Когато Аллах е създал човека за истината, той го е създал, за да я обича — тогава не е имало нито покаяние, нито наказание! Така продължило, докато Аллах поставил в човека душата, която е най-съвършеното му и най-скъпоценно притежание! Естествено, тя се състои от желания и стремежи, а от тях се пораждат лъжливите неща, които объркват истината, с която е създаден човекът и която той е природно склонен да обича. Когато човекът стигне до това равнище, той се отклонява от истината, а отклони ли се от истината, потъва в лъжата.
— Значи когато лъжата се смеси с истината, това вече е грях?
— Точно така! Аллах обича човека и поради огромната си обич го е създал така, че и той да се нуждае от него. Това е върховната истина. Но вероятно човекът е станал слаб за нея поради стремежа на душата към светски желания и така е попаднал в грях! Така от лъжата се ражда грехът, с който човекът въстава срещу бога — а това вече заслужава наказание. С отстраняването на лъжата чрез покаяние той се възвръща към обичта си към истината и вече заслужава награда!
— Разкажи ми как идва нарушението! Хората имат свой прародител Адам. Аллах е създал Адам с истината. Как така той е навлякъл греха върху душата си? Душата е поставена впоследствие, тя поражда и греха, и покаянието, а оттам — наказанието или наградата. Виждаме, че някои хора живеят в непрекъснати нарушения, стремят се към неща, които бог не обича, нарушавайки по този начин самата същност на своето създаване — любовта към истината. Виждаме и други, които живеят, за да радват Създателя и неговата мощ, и заслужават милосърдие и награда. Каква е причината между тези и онези да съществува такова различие?…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че везирът Шаммас отговорил на въпроса на Уарадхан по следния начин:
— Първата поява на греха у човека става по причина на дявола, който наблюдавал какво прави Адам! По природа и той бил склонен към любов. Но когато заживял сам със себе си, в него се натрупали гордост, високомерие, надменност към вярата и към покорността пред делото на Създателя му. Тогава Аллах се отказал от любовта си към него и го оставил да живее в грях. Когато Иблис разбрал, че Аллах не обича греха, и видял каква обич, покорство и истина таи Адам към Създателя си, обхванала го ревност. Той използвал хитрост, за да отклони Адам от истината, да стане негов съучастник в лъжата. Адам заслужил наказанието си, защото се показал склонен за грях, представен от врага му като нещо прекрасно, и поради подчинението си на Ева. Така той нарушил съвета на бога и приел предложената му лъжа. Когато узнал за слабостта на човека и с каква бързина врагът му го е склонил да изостави истината, с милостта си Аллах му създал покаянието, за да може чрез него да победи врага си Иблис и цялото му войнство и да се върне към истината, за която е предопределен. Когато пък Иблис видял, че Аллах е дал на човека поле, в което да се съпротивява на дявола, той вкарал в това поле хитрини, за да го извади от благоволението на неговия бог и да го превърне в съюзник на собствения си гняв, който заедно с войнството си смятал за основателен. Аллах пък дал на човека възможност да се покае, наредил му постоянно да се придържа към истината, да прекрати греха и нарушенията на повелята му. Той му внушил, че на земята има един яростен враг, който няма да се откаже от опитите да го присвои, да го присламчи към себе си ни денем, ни нощем! Затова човек заслужава награда, ако се придържа към истината, която е част от природата му, и наказание — ако душата му отстъпи и в нея загорят желания!