Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Какво значи това „привици“, дето ни наричат така?

Риг с облекчение реши, че Умбо е прав — моментът беше подходящ да научат значението.

— Понякога звучи като обида, но вие като че ли нямахте такова намерение — додаде той.

— Това е просто дума — обясни кръчмарят. — Означава „Хора от горното течение на реката“. Просто тяхно старо название.

— И това е всичко? — изсумтя Умбо.

— Е, привиците не са твърде известни с ума си, с красноречието си и с достойното си облекло, така че понякога може и да е леко презрително — обясни кръчмарят.

— Ние имаме достатъчно достойнство да не пишкаме в реката, та хората от долното течение да го пият, и нямаме обидни думи за пътниците от север — отвърна Умбо.

— Че защо да имате? — отвърна кръчмарят. — А сега ще ми покажете ли пари, или ще трябва да ви изхвърля?

Време беше да покажат парите. Риг извади от джоба си монетите, които им бяха останали, и ги изсипа на тезгяха. Те издрънчаха оглушително в тихата стая. Бяха твърде много.

Кръчмарят се облещи.

Риг усети как започва да му се гади от ужас и презрение към самия себе си. Чуваше гласа на Бащата: „Не се оставяй другият да управлява действията ти“, и „Показвай малко, говори малко“. Колко още от поученията му щеше да престъпи от страх?

Кръчмарят посегна, загреба монетите към ръба на тезгяха и ги изсипа в шепата си. После отиде към края на тезгяха и отвори една врата.

— Елате с мен — подкани ги той.

Риг не беше сигурен дали той искаше от тях да се прехвърлят през тезгяха и да минат през същата врата, или да намерят друг начин. Но преди да е решил, в тезгяха се отвори една вратичка и кръчмарят им махна, а после ги въведе в малка стаичка, в която имаше само маса, два стола и някакви книги и листове на масата.

Той изсипа монетите на масата.

— Вие придадохте безкрайно нови измерения на значението на думата „тъп“ — каза уморено кръчмарят. — Кого сте обрали и защо си мислите, че няма да ви издам?

„Не оставяй другия да управлява действията ти“ — може би вече беше късно, но сега щеше да се подчини на това правило. И вместо да се оправдава срещу обвинението в кражба, Риг отново върна разговора към истински важното.

— Значи парите наистина стигат за храна и преспиване?

— Много ясно! Ти луд ли си?

— Седем реки се вляха в Сташик, откакто напуснахме Водопаден брод — отвърна Риг. — Сега тя е толкова широка, че понякога не виждаме другия бряг, и колкото по-надолу по нея се спускаме, цените като че все повече растат. В последното ханче, в което преспахме, платихме с три такива и виждате, че при тия цени парите ще ни стигнат само за още няколко дни.

Кръчмарят поклати глава.

— Измамили са ви, това е то. Платете ми един фен и можете да преспите две нощи или да преспите една нощ и да ви върна пет шеба.