Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин под уплашените погледи на пазачите си Джейсън се зае с основата на контейнера. Бе мислил по въпроса през по-голямата част от нощта и веднага подложи теориите си на проверка. Притискайки силно ножа, успя да издълбае дълбочък жлеб в метала. Той не беше тъй мек като припоя, но, изглежда, бе някаква проста сплав с голямо съдържание на олово. Какво ли можеше да се крие под него? Като си служеше внимателно с острието на ножа, успя да провери цялото дъно. Дебелината на метала беше равномерна, с изключение на две места: бяха в средата на правоъгълната основа, еднакво отдалечени от ръбовете. Като дълбаеше и чегърташе, откри две сходни по форма повърхнини, големи приблизително колкото главата му.
— Мика, слез в дупката и погледни тези неща. Какво представляват според теб?
Мика почеса брадата си и почука с пръст.
— Все още са покрити от метала. Не съм много сигурен…
— Не те карам да бъдеш много сигурен. Кажи просто на какво ти приличат.
— Ами на големи гайки, естествено. Завинтени с резба към болтове. Само че са много големи…
— Такива и трябва да бъдат, ако държат целия метален кожух. Струва ми се, че се приближаваме до разкриването на загадката. Но сега трябва да сме по-внимателни от всякога. Все още не мога да повярвам, че тайната е толкова проста. Ще направя дървен шаблон на гайката и ще се погрижа да бъде изработен съответен гаечен ключ. Докато ме няма, ти стой тук долу и отстрани метала от болта и резбата на бурмите. Можем да поразсъждаваме над всичко това, но рано или късно все ще трябва да рискувам и да развия една от тия гайки. От друга страна, ми е много трудно да забравя за отровния газ.
Изработването на гаечния ключ бе голямо изпитание за местните възможности и всички старци, удостоени със званието майстор-тенекеджия, се събраха на дискусия по въпроса. Един от тях беше добър ковач и след ритуално жертвоприношение и серия молитви пъхна дебела желязна пръчка в огъня, а Джейсън взе да надува меха, додето тя се нажежи до бяло. С много чукане и ругатни пръчката доби форма на грубоват гаечен ключ с отворен край и вдадена глава, която да захване хлътналите гайки. Джейсън се увери, че отворът е малко по-тесен, според инструкциите му, и отнесе незакаления ключ отново в работилницата, където го изпили до точния размер. След като бе отново нагрят и закален в масло, се получи инструмент, за който Джейсън се надяваше, че ще му свърши работа.
Едипон, изглежда, отблизо бе следил работния процес, защото се озова до машината, когато Джейсън се върна с готовия гаечен ключ.
— Бях долу — съобщи той — и видях гайките, които сатанинските апсаланци са скрили под плътен метал. Кой би подозирал! Още ми се струва невъзможно метал да бъде скрит в друг метал. Как са го направили?
— Много лесно. Основата на двигателя е поставена във форма, в която е излят стопеният покриващ метал. Точката му на топене трябва да е много по-ниска от тази на стоманата на мотора, тъй че тя не е пострадала. В града имат повече познания за технологията на металите от вас и са разчитали на невежеството ви.
— Невежество! Ти обиждаш…
— Вземам си думите назад. Исках да кажа, те са вярвали, че номерът им ще мине. Но тъй като не мина, в крайна сметка те излизат глупавите. Това задоволява ли те?
— Какво ще предприемеш сега?
— Ще сваля гайките, след което има всички шансове отровният кожух да бъде освободен и просто повдигнат.
— Прекалено опасно е, за да го правиш ти. Онези вампири може да са измислили и други клопки. Ще изпратя някой по-силен роб да ги отвие, а ние ще наблюдаваме от разстояние. Неговата смърт ще е без значение.
— Трогнат съм от твоята загриженост за здравето ми, но колкото и да ми се ще да се възползвам от предложението ти, няма да мога. След наблюденията стигнах с мъка на сърце до извода, че ще трябва лично да свърша тази работа. Отвиването на гайките изглежда много лесно и точно това ме кара да се съмнявам… Ще си отварям очите на четири за допълнителни уловки, а това само аз мога да направя. Сега предлагам да се оттеглиш с твоите здравеняци на по-безопасно място.
По въпроса за оттеглянето никой не се поколеба: по пясъка бързо затупкаха крака и Джейсън остана сам. Кожените завеси плющяха на вятъра; друг шум не се чуваше. Джейсън си плю на дланите, потрепера леко, но се овладя и се смъкна в дупката. Гаечният ключ обхвана плътно едната от гайките, оголена от метала от прилежния Мика. Нещо в тия гайки никак не му харесваше, но не можеше да схване какво точно. Все пак съмнението му беше достатъчно.