Войната срещу рулите [bg]

Третия път потопи предния си десен крак в ледената вода и го задържа в нея известно време, докато рибата се приближи.

После дръпна лапата си с едно-единствено светкавично движение. Пръски и риба изхвърчаха върху леда. Изяде с удоволствие вкусната мръвка. За разлика от елена, рибата имаше приятен аромат.

За един час улови и изяде още четири риби. Не се беше заситил, но остротата на глада беше притъпена. Когато се върна в пещерата, вече се стъмваше.

Потънал в мисли, той се настани да прекара нощта. Чувстваше, че непреодолимите проблеми от изминалите няколко дни са решени, и то много по-успешно, отколкото бе очаквал. Сега разполагаше с убежище срещу враговете си, подходящ подслон и дори неочакван източник на вкусна храна. Всички тези неща беше постигнал сам, като първи истински тест за зрялост и беше сигурен, че майка му щеше да бъде страшно горда, ако можеше да узнае.

И въпреки всичко това изпитваше смътна неудовлетвореност. В края на краищата, беше осигурил само своето собствено бягство. Бе направил малко или не бе направил нищо, за да отмъсти за смъртта на майка си.

Колко човешки живота правеше това? Той реши, че на цялата планета едва ли има достатъчно човешки създания за тази цел. Определено те бяха съвсем малко в този отдалечен район, а погледнато реалистично, шансът да се добере до по-гъсто населени области бе твърде малък.

Все пак от съзнанията на своите преследвачи бе получил мимолетни картини на намиращи се наоколо села и колонии. В края на краищата, сигурно щеше да успее да достигне едно или повече от тях и да отмъсти поне частично, преди да бъде убит.

Но още бе рано. Беше глупаво да си въобразява, че преследването е завършило. Щеше да е най-добре, ако се показва възможно по-малко през следващите няколко дни, а след това да използва предимството на снежните вихрушки, за да се измъкне постепенно от хълмовете.

На четвъртия ден се случи нещо, което измени плановете му. Докато се движеше по коритото на потока и търсеше подходящо място за риболов, той стъпи с най-задния си ляв крак в капан за бобри.

Щракването на металните челюсти го накара да подскочи, а мигновената болка — силно и рязко да се дръпне. Точно тази реакция нарани тежко крака му, защото силата бе толкова голяма, че капанът разкъса плътта и засегна сухожилията.

Изуолът се сви от болка, огледа хваналото го съоръжение и след няколко секунди разбра как действа. Натисна пружините, освободи се и тръгна на пет крака по течението на потока. Искаше му се да се върне в пещерата и да остане там, докато кракът му оздравее. Но не смееше. Дали щяха да открият капана с освободената пружина скоро и дали щяха да го свържат с него, това бяха спорни въпроси. Но нямаше съмнение, че тази област вече не е безопасна.