Войната срещу рулите [bg]

Тя отвърна с рев и така го стисна, че почти го вдигна от земята, изкарвайки въздуха от дробовете му. Изуолът се помъчи да се освободи, но беше твърде уморен, за да води битка на живот и смърт с един толкова мощен хищник.

Долавяше у противника си лека уплаха, глупаво учудване и слабо желание да се оттегли и да обмисли положението, и реши да прекрати борбата. И сгреши. В мощната мечка бързо настъпи промяна. Тя стегна прегръдката си, захапа дълбоко изуола и изрева кръвожадно. Вече бе обзета само от гняв, свирепост и желание за убийство. С изненадваща скорост вдигна едната си яка лапа и замахна.

Ударът бе зашеметяващо силен и изуолът за миг загуби съзнание. Болката обаче го извади от вцепенението му и той светкавично заби зъбите си в лапата, дръпна рязко и чу пукот на разкъсани сухожилия и счупени кости. Едновременно с това включи в борбата средните си лапи и с дългите здрави нокти натисна корема на мечката. Разкъса кожата и мускулите и бръкна с кръгово, движение в телесната кухина на половинтонния звяр.

Контраатаката бе така бурна, че трябваше да сложи край на двубоя. Но мечката, потънала твърде дълбоко в яростта си, не осъзнаваше страхотното нараняване, което бе получила. В този момент изуолът би могъл да се измъкне, ако бе по-малко уморен. Мечката обаче изрева и, заслепена от болката, реши да повтори своя опит и стисна още веднъж противника си в отчаяна прегръдка.

Изуолът не можа да реагира бързо, но скорост не беше и нужна. Той уморено изпъна напред средните си крака, натисна надолу и всичките вътрешности на мечката се изсипаха на земята.

Никаква животинска ярост не би могла да се противопостави на такова опустошение. Мечката падна на снега, забълва кървава пяна и издъхна.

Изуолът лежа изтощен в смъртоносната й прегръдка, докато накрая мечката трепна в последна мускулна конвулсия и мощните й предни лапи се отпуснаха. Той се измъкна и влезе, клатушкайки се, в пещерата.

Неприятната меча миризма вътре не го възпря. Той почисти раните си с език, сви се на топло кълбо и заспа.