Вълкът през зимата [bg]

Шарън Мейси бе интересна личност, при положение че си склонен да приемеш китайската дефиниция за „интересен“ като подобие на проклятие. Преди няколко години тя била командирована на остров, наречен Санктюъри12, навътре в залива Каско, когато пристигнала група жадни за отмъщение професионални убийци и се стигнало до ожесточени престрелки. Мейси се измъкнала невредима, но активно участвала в сблъсъците и си спечелила голямо уважение като полицай с точен мерник. В резултат на това не останала дълго униформен полицай и никой не се изненадал, когато я повишили в детектив. Работеше в отдела за криминални разследвания в полицейското управление на Портланд и оказваше сериозно съдействие на специалните части за борба с тежките престъпления в Южен Мейн, които разследваха сериозни инциденти в региона.

Когато набрах номера на Мейси, джиесемът ѝ беше изключен, но не си направих труда да ѝ оставя съобщение. Не беше в апартамента си, когато отидох там, но една съседка ми каза, че е отишла да занесе дрехите си в екологичната пералня на „Данфърт Стрийт“. Момчето, обслужващо автоматичната машина, потвърди, че е идвала, и каза, че може би чака в „Ръски“, докато той изпълнява спешната ѝ поръчка, включваща пране и сгъване.

„Ръски“ бе институция в Портланд, отваряше рано и сервираше храна до късно. Барът отдавна събираше хората, чието работно време им дава възможност да закусват, когато им скимне, поради което сервираше закуски през целия ден. В неделя той беше магнит за редовните посетители, включително ченгетата и пожарникарите от всички околни селища, притежаващи добри пътни комуникации с Портланд, на които им трябва тъмно и приветливо кътче, където да убиват следобедите. Той можеше да се похвали с дартс, с приличен джубокс, с недостатъчно места за сядане и никога не се променяше. Беше това, което е: бар в покрайнините, където цените бяха по-добри от храната, а храната бе хубава. Когато отидох при нея, Мейси седеше до прозореца, пиеше и си бъбреше с патрулен полицай на име Теръл Никс. Познавах малко Никс, защото единият от братята му беше ченге в Скарбъро. По моя преценка Никс наближаваше петдесетте и навярно вече мислеше за пенсиониране. Косата му оредява-ше и лицето му бе придобило измъчено и разочаровано изражение. В чинията до него се виждаха остатъци от специалното махмурлийско меню - месна яхния, препечени филийки, яйца и пържени картофи, ала нямаше вид на човек, който се мъчи да се пребори с последствията от тежка нощ. Очите му бяха будни и ясни, погледът му навярно стигаше чак до лелеяното пенсиониране.