![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
— Там има ли някого? — попита стрелецът.
— Не, само ние сме — отвърна Брайс.
— Ако ме лъжеш…
— Не лъжа. Моля ви, вземете каквото искате, но не наранявайте никого… — Той погледна Кезия, която Бърнел се опитваше да настани в удобна поза. — …повече.
— Казваш ми какво да правя ли? — Тонът на стрелеца беше равен, но Брайс беше прекалено умен, за да се подведе.
— Не, само моля. Умолявам ви дори.
Мъжът кимна.
— Така е по-добре. Мобилните телефони на пода. Веднага.
Телефонът на Кезия беше изпаднал от джоба й при падането и високият мъж го изрита при останалите. Апаратът на Брайс беше закачен на колана му, този на Пейдж — в задния джоб на джинсите й. И двамата ги хвърлиха в краката на стрелеца, но Бърнел вече ги беше изпреварил със своя. Той също имаше калъф за телефона на колана си, от обратната страна на кобура, и никак не искаше да дава повод да го претърсват, защото щяха да намерят не само револвера, но и диамантите. Всъщност беше учуден, че мъжете още не са ги претърсили, но може би се смятаха за по-умели в преценката на хората, отколкото бяха в действителност.
— Каква е комбинацията за ключалката? — попита стрелецът.
— Пет — нула — нула — пет — шест — отвърна Брайс.
— Какво има зад вратата?
— Склад. Тоалетна за служителите. Офис.
— Записващата система на охранителните камери?
Мълчание.
— Да.
— Оръжие?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да.
Мъжът се спогледа с чудовищния си съучастник. Бърнел забеляза, че дясната му ръка не е толкова разкривена, колкото лявата. Тя се пъхна под дългото му яке и Бърнел чу звук от метал върху кожа. Когато отново се показа навън, ръката държеше късо мачете.
— Божичко — издума Кезия, а Пейдж захлипа.
— Моля ви — повтори Брайс, — моля ви…
— Брат… приятелят ми — поправи се стрелецът, — ще ви държи под око, докато аз огледам какво има зад тази врата. Той не си пада много-много по огнестрелните оръжия, но е спец по хладните. Не го карайте да го доказва.
Той посочи Пейдж с пистолета си.
— Ставай, госпожичке. Сега ще отвориш тази врата и ще ме разведеш наоколо.
Пейдж не помръдна. Знаеше какво ще стане зад вратата.
— Не — прошепна тя.
Мъжът клекна пред нея и навря дулото в устата й, мерникът разцепи устната й.
— Май не ме чу.
Той натика мерника под зъбите й и я изправи насила на крака.
— А ти — каза той, като погледна към Бърнел. — Харесва ми якето ти.
И тогава пред бензиностанцията спря помощник-шерифът на окръг Сагадахок.
20
Бърнел отпи глътка бира в „Мечката“.
— Случвало ли ви се е да изпаднете в такова положение? — попита той Паркър. — Оставен на милостта на човек без милост?
Той се усмихна на собствената си формулировка и Паркър за кратко зърна някогашното му аз, което може би още се криеше дълбоко в Бърнел: умен, но не прекалено, самоуверен и образован, но не арогантен. Можеше ли същият човек да съхранява детска порнография във физическа и електронна форма, и то без да вземе никакви предпазни мерки?
Това тепърва щеше да се разбере.
— На всички ни се е случвало — отвърна той. Точно тогава Луис се присъедини към тях. — Е, поне на повечето — добави той, като погледна партньора си и преосмисли отговора си с оглед на присъствието му.
— И сте оцелели.
Бърнел местеше поглед от Паркър към Ейнджъл и обратно.
— Фактът, че в момента имате публика, която ви слуша, говори достатъчно красноречиво — обади се Ейнджъл с тон, който показваше, че отношението му към Бърнел е омекнало в хода на разказа му.
— А другият?
— Случвало се е неведнъж — каза Паркър.
— Другите, тогава?
Настъпи мълчание, което Луис наруши.
— Те не се измъкнаха толкова благополучно.
— Не е ли това общото помежду ни? — каза Паркър на Бърнел.
— Да. Май е така.
И той се върна към историята си.
21
Окръг Сагадахок беше най-малкият окръг в щата Мейн с много жители с шотландско-ирландски презвитериански произход, сред които беше и помощник-шерифът Ралф Ърскин. Кръстен бе на изтъкнат презвитериански свещеник от осемнайсети век, чиято статуя стърчеше в центъра на шотландското градче Дънфърмлайн. Помощник-шериф Ърскин имаше намерение да се снима редом със съименника си веднага щом събереше достатъчно пари да се пенсионира и можеше да си позволи пътуване до родината на предците си.
Ърскин чувстваше, че се е разминал леко с номенклатурата: по-големият му брат, Ебинизър Ърскин, също беше кръстен на шотландски свещеник, който, от своя страна, бил по-големият брат на оригиналния Ралф Ърскин. Всичко това се бе случило, защото покойният баща на помощник-шериф Ърскин — мъж със забележително песимистичен дух, беше старейшина в Северната презвитерианска църква на Нова Англия. При смъртта му се разкри, че в завещанието си, освен малки суми за семейството и по-големи — за любимата църква, той е заделил и петстотин долара за „скромно празненство за живота му“, в което не биваше да се включва нищо по-силно от чай и лимонада. За да се погрижи всички да схванат посланието, той беше цитирал и съответната час от конституцията на Реформираната презвитерианска църква на Северна Америка, в която се казваше, че „въобще е разумно и правилно християните да се въздържат от употреба, продажба и производство на алкохолни напитки“. Това даде повод на помощник-шериф Ърскин да си достави немалкото удоволствие да пренасочи част от тези петстотин долара към закупуването на петнайсетгодишно „Балвени“[7], което двамата с Ебинизър си поделиха край гроба на баща си.
7
Скъпо шотландско уиски. — Бел. ред.