![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
13. Помирението и любовната нощ. Обвинението срещу Гениевра, че е спала с Ке. Втори двубой на Ланселот с Мелеаган. Ланселот отново в плен
Като научил, че Ланселот е наблизо, кралят се качил на коня си и се отправил да го посрещне. Бил изпълнен с щастие и му разказал насаме за огромната мъка, която причинил на кралицата.
— Знайте — казал той, — че тя вече няма да отказва да разговаряте, когато ви види.
От своя страна, щом узнал, че кралицата е жива, Ланселот бил по-щастлив от всякога. Междувременно стигнали до града и кралицата вече знаела как Ланселот искал да посегне на живота си заради нея. Кралят затворил в тъмница хората, които били заловили Ланселот, решен да заповяда да ги убият. При тази лудост Ланселот паднал в краката му и го помолил да им прости. Кралят се съгласил. Без да се бави повече, го завел при кралицата. Щом ги видяла, тя станала, прегърнала Ланселот и се осведомила за здравето му:
— Госпожо, много съм добре — рекъл той.
Тогава и тримата седнали на леглото. Ала кралят много деликатно не се застоял и заявил, че ще отиде да види как е Ке. Любовниците останали да разговарят сами. Кралицата попитала своя приятел дали е ранен. Той я уверил, че не изпитва друга болка освен тази, която тя може да му причини. На свой ред я разпитал защо, за Бога, онзи ден отказала да разговарят.
— Е, добре — рекла му тя. — Не напуснахте ли големия двор в Лондон без моето позволение?
Той се признал за виновен.
— Има и друго нещо, още по-сериозно — продължила тя.
И го попитала за пръстена му:
— Госпожо, ето го — и той й показал този, който имал на пръста си.
— Лъжете ме — казала тя. — Не е този.57
Ланселот се заклел тържествено, че е същият. Бил убеден, че казва истината. Тогава тя му показала пръстена, който носела, и той трябвало да признае, че е права. Станало му неприятно, че е носил пръстена на някоя друга, свалил го от пръста си и го хвърлил през прозореца възможно най-далече. Сетне кралицата му разказала как девойката й донесла нейния собствен пръстен и странните слова, които произнасяла, така че спомените я отнесли при сплетните на вероломната Моргана.58 Той й разказал цялата история за съня и възмездието. Кралицата останала озадачена от разказа за този сън.59
— Скъпи приятелю — казала тя, — не искам да живея, ако трябва да принадлежа на някой друг рицар освен на вас! Бих загубила прекалено много, ако ви заменя с друг, а и не си представям някой да заеме мястото ви в моите постели.
57
Вж. бел. З3. Авторът на Отвличането на Гениевра обяснява презрението на кралицата към Ланселот с две предполагаеми прегрешения на героя: първото престъпва куртоазния протокол, доколкото рицарят не бива да напуска своята дама без нейно разрешение (Ланселот е тръгнал внезапно да освобождава Говен, пленен от великана Карадок). Второто прегрешение на Ланселот е от по-интимен характер. Относно епизода с пръстена, дарен на Ланселот от Гениевра, вж. бел. 6а1.
58
Както вече посочих (вж. бел. 6а1), Моргана подменя пръстена от Гениевра с друг. После тя провожда своя пратеница в двора на Артур. Девойката обявява на всеослушание как в предсмъртния си час Ланселот се бил разкаял за любовта си с Гениевра, след което захвърлил пръстена — дар от неговата любима. За доказателство девойката показва въпросния пръстен. Ала Гениевра не губи самообладание и обяснява вниманието си към Ланселот с това, че го смята за най-достойния рицар в двора на нейния съпруг.
59
Ланселот сънувал — все под въздействието на упойващото питие на Моргана — че кралицата спи с друг рицар, когото той се опитал да промуши с меч.