Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Щом си възвърнал паметта, Ивен започнал с думи тежки да се кори за свойте грешки, [3524] че за пропуснатия срок получил е жесток урок от своята жена: «Ах, Боже, нещастникът едничък може [3528] такава глупост да направи напук на рицарските нрави. Защо ли още да живея? Тук споменът горчив за нея [3532] напомня — в извора, в гората. Защо ли, Госоподи, душата във тялото ми обитава? Да бе си тръгнала, тогава [3536] тя нямаше така да страда. За греховете ми се пада до смърт да се презирам сам, а за изпитания срам [3540] май само гробът е спасение. Защо да търся избавление за непростимия си грях? Нали с очите си видях, [3544] че бе готов лъвът в сърцето