Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        «Девойко, пожела съдбата да се събудя сред гората, [3068] но как попаднах тук, не знам. За Бога, всичко ще ви дам ако жребец ми подарите и от бедата ме спасите!» [3072] «Добре, сир, аз разбрах веднага, че трябва да ви се помага, та затова след мен вървете.» «Къде?» «След крайните дървета, [3076] полето дето се простира там замъкът ни се намира.» «Дали ще мога нещо аз да сторя някой ден за вас84?» [3080] «Да, може, но при положение, че след двуседмично лечение напълно се възстановите. Вземете, сир, сега юздите [3084] на коня и елате с мен.» На коня се качил Ивен и двамата на път поели. Но ето, че за малко спрели [3088]