Ивен, Рицаря с лъва [bg]

Тя щяла да е най-щастлива, ако склони той да й стане съпруг и в замъка остане, [3320] ала Ивен не дал и дума за брак такъв да се издума и на мига на път поел91. Понеже воинът не приел [3324] молбите й, добрата дама потънала във скръб голяма. Та той от гнет я бил спасил, граф Алие като разбил, [3328] и на мечти се тя отдала по него. Той избрал раздяла, а дамата, като отплата, била готова със палата, [3332] с владенията си, с пари за подвига да го дари, ако останел той при нея. Ала за нейно съжаление [3336] той недвусмислено решил по пътя си да продължи и за да не се бави много, веднага с всички взел си сбогом. [3340] Ивен поел напред умислен и както яздел си залисан, навлязъл в лес, където той дочул ужасен рев и вой. [3344] Ивен, без никак да се бави, във таз посока се отправил и странна гледка там видял: лъв, който ужасен ревял [3348] безспир, с опашка във устата на люспеста змия, която по него бълвала жив огън92. Това озадачило много [3352] Ивен, но той за кратко време решил какво да предприеме — кому да се даде подкрепа. Той сметнал, че ще е нелепо [3356] на твар жестока да се дава подкрепа, а нали такава била змията — хем със стръв тя хапела горкия лъв, [3360] хем лапите му изгорила. Ивен така тя отвратила, че той решил да я убие. Повдигнал щита да се скрие [3364] от огнедишащата паст на този звяр, изпаднал в бяс и бълващ пламъци и дим, а после с жест неумолим [3368] извадил меча. Щом змията убиел, би приел борбата и със лъва, ако и той нападнел нашия герой. [3372] И щом като Ивен решил, че по-необходим би бил на страдащия горски цар, със меча люспестата твар [3376] започнал ядно да сече. Така парче подир парче противното отровно тяло наоколо се разхвърчало. [3380] Ивен, при тази сеч юнашка, и част от лъвската опашка отсякъл, тъй като змията така си стискала устата, [3384] че в кръвожадната й паст останала известна част и от опашката: туй зло предотвратимо не било93. [3388] Ивен след удара си точен очаквал, че лъвът ще скочи веднага, за да го напада. Но за голяма изненада [3392] лъвът със свойто поведение разкрил, че има намерение безстрашния освободител за господар и повелител [3396] дорде е жив, да припознава. На задните крака тогава изправил се и в сълзи цял към него предните прострял, [3400] за да покаже с този жест, че е за него висша чест да смята храбрия Ивен за свой всевластен суверен. [3404] Ивен след схватката сурова избърсал змийската отрова от меча, после го поставил в канията и се отправил, [3408] на кон по дългия си път. Но в този миг със скок лъвът до коня му се появил и в пътя му го придружил: [3412] за цял живот останал той до него като часовой, за да му служи за защита, когато някой се опита [3416] с Ивен да се разправя94. Пръв се движел доблестният лъв, та по долитащия вятър и по следите по земята [3420] да търси дивеч за храна, било елен, било сърна. За хищническата порода гладът и дивата природа [3424] съдба такава са избрали. Лъвът все тъй отпред вървял и внезапно мирис доловил на дивеч. Мигом се извил [3428] той към Ивен да разбере как ще е редно най-добре във този случай да постъпи, та волята да не престъпи [3432] на смелия си господар95. Ивен поопознал тоз звяр и виждал, че щом ход забавел, и звярът като него правел. [3436] Обаче щом лъвът усетел, че също и Ивен обзет е от мисли за успешен лов, на всичко вече бил готов. [3440] Ивен като на куче бързо подвикнал. Въздуха усърдно лъвът задушил и сърна открил в съседна долина. [3444] Той на мига я уловил и с ловък скок я повалил, а после опитният лъв изпил горещата й кръв. [3448] Накрая звярът острозъб преметнал тялото на гръб и го отнесъл при Ивен, а той останал възхитен [3452] от тази лъвска доброта. Но вече падала нощта и си устроили бивак. А за вечеря, няма как, [3456] и огън трябва да се пали. Сърната първо той одрал и със кремък произвел искри, та огън да се разгори [3460] с дърва, събрани във дерето. Къс пресен взел той от филето и сложел сочното парче на шиш, за да го опече. [3464] Опекъл го той уж изкусно, ала не му било то вкусно, защото трябвало да мине без хляб, без сол, без нож, без вино96. [3468] Додето той вечерял в мрака лъвът лежал и кротко чакал Ивен да се нахрани пръв. Щом свършил, царственият лъв [3472] получил също своя дял и до насита се наял той със месото на сърната. Подир вечерята богата [3476] Ивен главата си подпрял на своя щит и сладко спал. Лъвът, опрян на паднал пън, бдял над спокойния му сън97, [3480] додето конят, свел глава, пасял оскъдната трева. На сутринта те пак поели на път и цели две недели [3484] кръстосвали надлъж и шир леса, додето най-подир те, по прищявка на съдбата, открили извора в гората. [3488] Ивен, като разбрал къде е, без малко щял да полудее, щом зърнал камъка голям, параклиса и бора там. [3492] От скръб и болка той тозчас под бора паднал във несвяст, а острият му меч излязъл от ножницата и прорязал [3496] стоманените брънки здрави на ризницата и направил на шията дълбока рана. Веднага тя била обляна [3500] от бликналата буйна кръв. Изплашен, преданият лъв помислил, че е спрял да диша. Не бих могъл да ви опиша [3504] скръбта, с която този звяр оплаквал своя господар — животното от жал ревяло, деряло с нокти свойто тяло [3508] и вместо раните да ближе, със меча му да се прониже решило. Мигом острието във процеп между две дървета [3512] лъвът приклещил да не мърда и полетял с решимост твърда с гърди срещу върха студен. Обаче в този миг Ивен [3516] свестил се и лъва видял. Макар че звярът полетял напред като свиреп глиган, пред меча спрял като вкопан [3520] и се разминал със смъртта98.