Ивен, Рицаря с лъва [bg]

на мост хем дълъг, хем широк над вир разпенен и дълбок. И там, във водната стихия момата празната кутия [3092] захвърлила със всичка сила, защото тя била решила на дамата да обясни как от шумящите вълни [3096] жребецът трепнал, как самата тя се спасила от водата, но, искайки да се предпази от разярените талази, [3100] кутията си изтървала. С такава хитрина избрала да обясни на свойта дама защо се връща без балсама. [3104] Отишли в замъка и там стопанката с възторг голям Ивен посрещнала, а после, оставяйки за малко госта, [3108] попитала момата где е сега балсамът чудодеен. Тя истината ловко скрила и липсата му обяснила [3112] със злополуката в реката. Ядосала се госпожата и рекла: «Загуба голяма е туй за мен, защото няма [3116] кутията да видим вече. Отнесена е надалече и по-добре да я прежалим. Щом вършиш добрина, едва ли [3120] е нужно да очакваш ти с добро да ти се заплати85. На този мъж добро желаех, но своя ценен цяр накрая [3124] загубих безвъзвратно аз. Все пак, щом той е тук у нас, към него дръжте се грижливо.» «Словата ви са справедливи — [3128] пред две злини е по-добре една човек да избере.» За загубата вече спрели да мислят те и се заели [3132] да го лекуват ден след ден. Изкъпали с вода Ивен, понамалили му косата и му обръснали брадата. [3136] Така, подстриган и измит, той пак добил човешки вид86 и всяко негово желание те изпълнявали с внимание: [3140] и кон му дали, и доспехи, оръжие и нови дрехи. Един ден, май че вторник бил, граф Алие се появил [3144] и почнал да опустошава навред. От замъка тогава мъжете — някой със тояга, друг с меч — излезли и веднага [3148] срещу врага се устремили. Вразите им се укрепили в засада покрай тесен път, та там отпор да им дадат. [3152] Ала Ивен напред излязъл, и вече оздравял, се врязал сред мародерите без страх. Ударил първия от тях [3156] с такава сила, че боецът в прахта се строполил с жребеца с пречупени гръбнак, ръце и с пръснато от страх сърце. [3160] След този удар страховит Ивен, прикрит зад своя щит, пришпорил коня си чевръст и всички той околовръст [3164] разгонил бързо. И преди човек да преброи до три, той четири войника вражи успял със коня си да смаже. [3168] Така те заплатили бързо за безразсъдната си дързост. Той тъй мъжествено се бил, че с подвига си възхитил [3172] останалите. Всеки воин с кураж нечуван влизал в бой, от този рицар вдъхновен. Дори човек обезверен [3176] надмогва боязливостта и се изправя пред смъртта, щом рицар смел го вдъхновява за нови подвизи и слава. [3180] Така те, придобили сили, противниците си сразили и завладели теснината. Високо горе над стената [3184] от кула дамата следила как нейната войска се била. След тази битка страховита околността била покрита [3188] със мъртви и ранени воини. Но вражите по-многобройни били: във този бой ужасен Ивен, всесилен и безстрашен, [3192] връхлитал върху враговете, от паника и страх обзети, като орел на гургулици. И всички, гледайки тоз рицар [3196] как води със врага сражение, си шепнели със възхищение: «Ах, колко смел войник е той! Ах, колко храбро влиза в бой! [3200] И враговете с колко стръв напада — сякаш гладен лъв87