Ивен, Рицаря с лъва [bg]

да се прониже с острието от скръб по своя господар? За всичко щом смъртта е цяр, [3548] защо от нея се страхувам? Със щастието се сбогувах. Какво бе то? Като глупак нелеп въпрос задавам пак! [3552] Очаквах бъдеще прекрасно, но с поведение ужасно от него бързо се лиших. А щом аз сам се провалих [3556] съдбата няма тук вина за моята злочестина.» Додето страдал този рицар в параклиса една девица, [3560] затворена от дълго време, го чула как от свойто бреме се жалва, затова горката през тесен процеп на стената99 [3564] извикала: «Кой плаче там, раздиран от тъга и срам?» Отвърнал той: «А кой ме пита?» Възкликнала тя жаловито: [3568] «Затворничка, в килия тясна, от всички хора най-нещастна!» «Измамнице, знам, нийде няма от мойта болка по-голяма, [3572] а твоите проблеми малки пред мойта скръб са дребни, жалки. Щом някой в радост е живял и я погуби сам, печал [3576] и срам живота му изпълват. А който в слабост се огъва, ще носи бремето, което на силния човек сърцето [3580] не би търпяло нито ден.» Тя рекла му: «И според мен така било е и ще бъде, сеньор, но аз по всичко съдя, [3584] че по-нещастна съм от вас. Затворничка съм тука аз, а вие, даже да скърбите, където щете, там вървите. [3588] Над мен сега тежи присъда и утре свършено ще бъде със мене: ще ме изведат и жива ще ме изгорят!» [3592] «Какво е твойто престъпление?» «Да не получа опрощение от Бог, ако ви заблуждавам. Невинна съм, не заслужавам [3596] такава участ. Без измама ще ви разкажа свойта драма — в предателство съм обвинена и утре ще съм изгорена, [3600] ако честта ми рицар смел не защити в суров дуел.» «Не сте по-страдаща от мен! В това съм твърдо убеден, [3604] защото утре всеки може защитата си да предложи, и край на вашите беди, щом като ви освободи.» [3608] «Така е, сир, но разберете, че само двама са мъжете, които биха се решили в бой с трима да премерят сили.» [3612] «Как? С трима сам да се сражава?» «Да, трима мен ме обвиняват в предателство най-гнусно, сир.» «Кажете, все пак, най-подир [3616] кои са двамата, които обичат ви съвсем открито и искрено, и кой от тях би водил с трима бой без страх?» [3620] «Единият е сир Говен, а другият е сир Ивен — заради него всъщност днес очаквам своя край злочест.» [3624] «Кой, кой?» — извикал той с тревога. «За помощ моля се на Бога, зарад сина на Уриен.» «Разбрах ви и съм убеден, [3628] че утре той ще е до вас, защото този син съм аз и аз ви причиних страдание. Със изключително старание [3632] спасихте ме от гибел вие. Мен щяха там да ме убият без вас, но вие се явихте и находчиво ме укрихте. [3636] И както бях аз притеснен, бих бил попаднал лесно в плен или убит от враговете. Приятелко, сега кажете [3640] кои ви всъщност обвиняват, кои ви мъки причиняват и тук затворена държат?» «Сир, задължава ме дългът [3644] да ви разкажа всичко честно. На всички в двора е известно, че след като ви бях спасила, на господарката си мила [3648] аз препоръчах да приеме за свой съпруг вас да ви вземе. Тя съгласи се с мен тогава (за Бога, мислех, че съм права, [3652] това го вярвам и до днес). За дамата ми беше чест да сте й мъж, а и на вас стремежите изпълних аз. [3656] Но тъй като не се явихте навреме, злоупотребихте на мойта дама с любовта. В яда си срещу мене тя [3660] реши, че с този свой съвет съм й донесла срам и гнет и с нея съм се подиграла. Щом този слух до сенешала [3664] достигна, старият подлец, небивалият върл лъжец, от завист, че със госпожата бях много близка, във палата [3668] събра васалите от двора и обяви пред всички хора, че господарката ни мила заради вас съм унижила, [3672] че съм предателка безчестна100. На мене само бе известно, че съм невинна, но пред тях отрекох всякакъв свой грях [3676] и като довод, че съм права предложих да ме защитава един смел рицар срещу трима. И сенешалът с обяснима [3680] омраза и със озлобление прие това ми предложение. За думите ми той се хвана и оттогава ад настана [3684] за мене. Този мъж жесток четиридесетдневен срок ми даде, за да кажа кой за мен би встъпил с трима в бой. [3688]