Непокорна кръв [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
Но пък Конал го харесваше. Той харесваше повечето хора, независимо дали го забелязваха или не.
Не исках да окуражавам Ма Синклер и клюките й, но любопитството ме гризеше здраво.
— Маклауд. И в неговите вени ли тече кръвта?
— Той ли? В никакъв случай! — Тя се разсмя, но после снижи глас и продължи заговорнически: — Но казват, че си има работа. С вас. С Хората на мира, имам предвид.
— Ако наистина знаеш толкова много за нас — казах аз, — никога няма да използваш този израз.
— Добре. — За пръв път ми се стори обидена. — Той си има любовница от вашите. Това обяснява всичко. Маклауд знае как да ви вижда. Внимавай. Само това искам да ти кажа.
Тя се изправи, грабна полупразната ми бутилка и се затътри към бара. Бях толкова изненадан от нахалството й, че можах само да зяпам с отворена уста след развяващата се мърлява пола. Но тя просто остави бутилката на мръсния под и грабна друга от рафта. Донесе я обратно и я тръшна на масата пред мен.
— Ето — прошепна. — Това е по-добро. Следващия път ще дам от него на теб и на брат ти, както и всички други пъти, когато идвате.
Аз повдигнах скептично вежда.
— И защо?
Тя отново ми намигна; за възрастта си знаеше много добре как да изглежда похотливо.
— Защото съм суеверна, красиво мое момче. Ако трябва, ще застана на ваша страна.
— Хубаво. Но трябва да знаеш, че от това няма да имаш полза. Работата ти няма да е свършена на сутринта и кравите на враговете ти няма да станат ялови.
— Аз нямам врагове, момче, и съм получила всичко, което поискам от вашия вид. Опитай втората бутилка и ще видиш. Мога и да лекувам. Научи ме един като брат ти. — В очите й проблесна похотлива носталгия. — Преди трийсет години. Така че едва ли ще се насладя на бузките ти.
Засмях се, грабнах бутилката и се надигнах да последвам Конал, но тя отново ме хвана за ръкава.
— Не забравяй да го предупредиш да внимава. С лекуването. — Очите й бяха бледи и воднисти, но не това ги караше да изглеждат студени. — Докато всичко върви както трябва, нещата ще бъдат наред. Получи ли се обаче проблем, цялата благодарност ще изфиряса във въздуха.
Аз се изсмях рязко, озадачен и разочарован.
— Това заплаха ли е?
— Предупреждение, моето момче. Прекалено си красив, за да изгориш на кладата.
Глупавата старица просто нямаше какво да прави. И друг път го бях забелязвал при жените на пазара: тя беше стара и самотна, и копнееше за малко повече вълнение. Едва когато по-късно същата вечер отворих бутилката уиски, аз усетих да ме побиват тръпки.
Не че питието беше лошо. Беше твърде добро и аз вкусих истината на думите й, и тогава осъзнах, че тя много добре знае какво говори.
Опитах се да забравя думите на Ма Синклер. Конал и без това внимаваше твърде много, беше твърде изнервен за вкуса ми; може да се каже, че копнеех за някоя шумна кръчмарска свада, която да поразведри живота ми. Като че ли нямаше нужда от допълнителни предупреждения, а и освен това можех да го наглеждам. Нали затова бях тук.
— Чудя се за Маклауд — казах в една студена и влажна пролетна утрин на Конал.
— Знам — отвърна той. — Аз също. Той сякаш е роден за нападения, а аз не искам да се намесвам в местните войни. Този човек непрекъснато потегля на набези. Подбира си битките.
Точно това имах предвид.
— Той ще ни вземе в отряда си. Сигурно го знаеш.
Също като останалите кланови вождове, и той призоваваше мъжете от клана си — само мъжете! — когато повеждаше сериозна война с някой съсед, но за постоянните си нападения и дребни скандали Маклауд държеше около себе си малък отряд от добре платени мъже, които дори не бяха от неговото семейство, но които му бяха лоялни до смърт и се биеха като дяволи. Те бяха личните му телохранители и всяваха ужас в долината, защото не признаваха никой друг член на клана, освен вожда му. Боговете знаеха, че обикновените членове на клана можеха да се бият и дори им харесваше, след първата чаша уиски бяха готови да измъкнат скритите в колибите си оръжия и да се хвърлят в битка за честта на вожда си. Но телохранителите на Маклауд живееха по-добре от останалите, в замъка на капитана си; те бяха привилегирован елит и съществуваха само за да се бият.
— Това би бил по-добър живот от ровенето в калта — казах аз. — И без това половината от онова, което отглеждаме, трябва да го даваме на земевладелеца.