Непокорна кръв [bg]

— Я виж ти! — каза един от другите. — Какъв красавец, а? Откъде се появи?

— О, знаеш го — обади се едно от момичетата. — Живее при ковача.

— А, да, знам го. — Първото момиче ме измери с критичен поглед. — Братът на ковача.

— Мълчаливецът. Нали знаеш какво казват за тихите води?

Момичето с тъмната коса продължаваше да ме вълнува най-много, но се наслаждавах на вниманието на всички останали.

— И какво казват?

— Сет. — Ръката на Конал незнайно как се беше озовала на рамото ми. — Ела за малко. — Той се усмихна на момичетата, притисна показалец към слепоочието си и го завъртя като ясна обида към здравия ми разум или интелигентността ми.

Брат ми ме издърпа настрани и когато погледнах през рамо, видях, че никой от групичката не ни изпраща с поглед. Вниманието им беше съсредоточено върху червенокосия младеж и дребния му грозен другар. Спрях се и ги изгледах презрително, но Конал ме дръпна след себе си.

— Вече са те забравили, за щастие. Да не си пиян?

Аз бях бесен.

— Щеше да ми излезе късметът с нея, Ку Хорах. Ние какво, да не сме монаси?

— По-непорочни от монасите — ухили се той. — Стига да знаеш кое е добре за теб.

— Първото момиче, което изобщо ме забелязва — рекох горчиво аз, — и ти ме отмъкна от нея. Да знаеш, че хич не е лесно. Те имат странни вкусове. Мъжете, които харесват, приличат на конски задници.

Конал се разсмя и ме побутна към кръчмата.

— Не е това. Вината не е в теб. Ти си една тлееща топка от сексапил и красив външен вид, ясно ли е? Сега млъквай, пийни едно и забрави ценните си нужди.

Не се сдържах и също се разсмях.

— Ти черпиш.

— Естествено. Виж какво, сериозно говоря. Те не те виждат, Сет. Не те виждат наистина.

Погледнах го мрачно.

— Така е. Заради Воала. — Той разпери подигравателно ръце.

— Но той е просто една тънка ципа между световете — възразих.

— Така е, но освен това е и твоя защита. От тази страна… Воалът не точно ни крие, но ни осигурява прикритие. Бързо ни забравят. Изплъзваме се от мислите им като вода от шепата.

— А?

— Знаят, че сме тук, но не ги интересуваме.

— Разбирам. — Замислих се за миг. — Това обяснява много неща.

Кръчмата беше мрачна и опушена, като всяка друга колиба в селището. Не беше дорасла да се нарича странноприемница. Държеше я една жена от равнините — кой знае как се беше озовала при дивите планинци. Те се събираха тук, за да си купят добро пиво, лошо уиски и да забравят. Мястото смърдеше на алкохол и изветрели надежди.

— Чуй ме, Мурлин. — Конал сложи едно шише с уиски на масата и ме смушка в ребрата. — Не оставай с погрешно впечатление. Убийство няма да ти се размине. Ти си незабележим, не невидим. Ясно ли е?