Непокорна кръв [bg]

Жрецът уви отново трупчето на бебето и го вдигна.

— Благодаря ти, че ме повика, дете мое.

Аз отворих уста, за да посоча, че Конал е син на Григар, а не на жреца, но брат ми веднага ме смушка мисловно. Това сигурно беше израз, който те обичаха да използват, помислих си аз, разтърквайки челото си.

— Трябваше да я оставиш там, където си я намерил — казах на Конал след като жрецът си тръгна и той затвори вратата зад гърба му. Вятърът се беше засилил. Вътре се промъкна студен вихър и кожата ми настръхна.

— Знаеш, че никога не бих го направил.

— Колко си сантиментален. Очакват ни неприятности.

Той сви рамене и ме погледна уморено.

— Може би.

— Детето е било оставено нарочно там, Конал. Жената е искала да успокои собствената си съвест, това е всичко. Поредната гладна уста, а е било и болно. Ако е смятала, че може да оцелее, щеше направо да ти го донесе.

— Може би — каза той. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне, но поне от лицето му беше изчезнала онази нещастна пораженческа физиономия. — Какво очакваше да направя, Сет? Да се престоря, че не съм видял детето?

— Ти си онзи, който твърди, че трябва да си траем и да не изпъкваме — сопнах му се. — Добре, в такъв случай предпочитам да имам защитата на Маклауд и оръжие, и възможност да се бия. Знаеш ли какво ми каза Ма Синклер? Че си сбъркал, като си разкрил лечителските си умения и че ще изгориш!

— Не можех да оставя това бебе! — извика той.

Аз се възползвах от моментната му слабост.

— Какво е Malleus Maleficarum!

Той млъкна, придърпа един от столовете и седна на него. Не посмя да ме погледне в очите.

— Чук за вещиците.

— Да, това го разбрах. Жрецът ли ти го даде?

— Свещеникът. Да. Но не защото му вярва.

— Книгата е написана от жреци. — Аз нетърпеливо отгърнах корицата. — Ето. Упълномощена от Инокентий Осми. Невинен, моля ти се4!

— Това е просто име.

— Истинското му име?

— Не, не точно. Мисля, че те сами избират имената си.

— Че какъв е смисълът от това? — Поклатих отвратено глава. — Кой е той?

— Папа. Някакъв техен върховен жрец — отвърна Конал. — От миналия век.

— Виждаш ли? Те вече нямат върховни жреци, но техните свещеници продължават да четат гадните им книги. Все същите са.

— Този не е.

— Той е лицемер! Предполага се, че е от новата църква, но дори аз знам, че маслото и кръстенето не идват от Завета.

— Той е реалист! И е добър човек. — Конал въздъхна и разтърка челото си. — Той ми даде тази книга като предупреждение. Инокентий е определил магьосничеството за ерес, и да, еретиците ги изгарят на кладата.

— Ние не сме вещици — изтъкнах аз.