Замръзване [bg]

В неделните сутрини Джеймс Б. Хансън ходеше на ранните служби със съпругата си Дона и доведения си син Джейсън, след което заедно отиваха за късна закуска в любимата закусвалня на „Шеридан драйв“ където правеха невероятни палачинки. Следобеда си оставаше у дома, а жена му водеше Джейсън при родителите си в Чийктуага. Това беше неговата възможност за размисъл през седмицата и той рядко я пропускаше.

Никой не можеше да ходи в мазето освен Хансън. Той беше единственият, който разполагаше с ключ за оръжейния си склад. Дона никога не беше виждала помещението, дори когато го ремонтира при нанасянето им преди година, а Джейсън беше наясно, че всякакви опити за неправомерно влизане в личния склад на пастрока му щяха да му донесат сериозно физическо наказание. „Ако жалиш детето, ще го разглезиш“ — това мото се приемаше доста сериозно в дома на капитан Робърт Г. Милуърт от отдел „Убийства“.

Оръжейният склад беше защитен с различен код от онзи на охранителната система на къщата, с метална врата и катинар с комбинация. Самото помещение беше безлично, с метално бюро, рафт с полицейски справочници на стената и витрина зад заключени врати от нечуплив плексиглас, зад които държеше скъпата си колекция от оръжия, осветена от халогенни лампи. В северната стена беше монтиран голям сейф.

Хансън изключи третата охранителна система, въведе необходимата комбинация и извади титаниевия куфар, който беше заровен под акции, облигации и колекцията му от сребърни крюгерранди12. Върна се на бюрото си, отвори куфара и разгледа съдържанието му на меката светлина от оръжейната витрина.

Тринадесетгодишното момиче в Маями отпреди две седмици — кубинче, чието име така и не запомни, а избра напосоки от квартала, в който преди няколко години живееше малкият Елиан Гонзалес — беше Номер двадесет и осем. Хансън разгледа снимките, които му направи, докато още беше живо… и по-късно. Спря се за кратко на единствената снимка, в която участваше и той с момичето — винаги правеше по една такава — и след това продължи да разглежда останалите от колекцията си. Беше забелязал, че в последно време децата между дванадесет и четиринадесет години бяха започнали да се развиват по-бързо от онези от неговото детство. Според експертите това се дължеше на храната, но Джеймс Б. Хансън знаеше, че става въпрос за дело на дявола, който превръщаше децата в сексуални обекти по-рано, отколкото в изминалите десетилетия и столетия, за да съблазняват мъжете.