Замръзване [bg]

След пет минути му просветна.

— Зъболекарят — каза той.

Секретарката му кимна.

Във всеки от тези случаи, включващи няколко убийства и самоубийство, за идентифицирането на овъгленото тяло на убиеца бяха спомагали татуировки, бижута и дори стар белег в случая в Атланта, но водещи бяха стоматологичните картони. В три от случаите — Фриърс-Хансън в Чикаго, Мърчисън-Кейбъл в Атланта и Уитакър-Сешънс в Олбъни — зъболекарят на убиеца е бил от Кливланд.

— Хауърд К. Конуей — каза Курц.

Очите на Арлен просветнаха.

— Видя ли подписите на зъболекарите в другите случаи?

Този път Курц кимна. Различни имена. Но всичките бяха от Кливланд. И почеркът беше един и същ.

— Може би нашият доктор Конуей е просто зъболекарят на всички психопати в страната. Може да е бил и на Тед Бънди.

— Аха. — Секретарката загаси цигарата си и отиде до бюрото на шефа си. — Какво ще кажеш за другите идентификационни фактори? Татуировката в случая на Хансън? Белегът при Уитакър?

— Предполагам, че Хансън първо си намира заместник за пожара — някой бездомник или мъжка проститутка — убива го, запазва тялото и след това се украсява подобаващо. Ако жертвата му има татуировка и той си прави такава, но фалшива. После се размотава с нея няколко месеца.

— Господи.

— Трябва ми настоящият му… — започна Курц.

Арлен му подаде листче със служебния адрес на доктор Хауърд К. Конуей.

— Тази сутрин се обадих и се опитах да си запазя час, но доктор Конуей е пред пенсия и не приема нови пациенти. Някакъв млад мъж вдигна телефона и ме разкара. Намерих информация за него от началото на петдесетте години, така че сигурно е много възрастен.

Курц гледаше снимките на убитите момичета.

— Защо Хансън би оставил Конуей жив през всичките тези години?

— Предполагам, че е по-лесно, отколкото да търси нов зъболекар всеки път. Освен това стоматологичните картони със сигурност са подготвени много по-рано от всяка от самоличностите, които Хансън използва в момента… или каквото там е истинското му име. Ще е много странно и дори местните ченгета биха забелязали, ако стоматологичният картон на убиеца им е само на няколко месеца.

— А не е ли странно, че някой, който живее в Хюстън, Олбъни и Атланта, посещава зъболекар в Кливланд?

Арлен сви рамене.

— Всички откачалки избягаха от Кливланд през изминалите една-две години. Затова местните ченгета не се изненадват от такива неща.

— Така е.

— Какво смяташ да правиш, Джо? — Курц усети безпокойство в гласа на Арлен, което рядко беше чувал, докато беше частен детектив.

Той я погледна.