Замръзване [bg]

13

— Често ли идваш тук? — попита Курц.

— Майната ти.

Двамата с Анджелина тренираха на съседни пътеки в главната зала на шестия етаж на Спортен клуб „Бъфало“, която беше облицованата с огледала и имаше под от тиково дърво. Бодигардовете на жената бяха в съседната зала с тежестите, която се виждаше съвсем ясно през стъклената стена — те вдигаха тежки щанги и се възхищаваха на запотените си мускулести тела — но в нея не се чуваше нищо. Никой не тренираше до Курц и Анджелина.

— Донесе ли ми вещите? — попита тя.

Джо беше облякъл широк анцуг, който отдавна беше излязъл от мода, ако съдеше по малкото други посетители, но Анджелина бе в прилепнало по тялото трико, от което се виждаше, че не е въоръжена.

Той сви рамене и настрои бягащата пътека на по-висока скорост. Тя направи същото.

— Искам си двете железа обратно. — Анджелина дишаше и говореше спокойно, но вече се беше изпотила.

— Молбата ти е чута. — Курц погледна бодигардовете. — Добри ли са?

— Момчетата ли? Марко го бива. Лео не си струва парите, които му плаща Стиви.

— Лео онзи с купидоновите устни и тялото на затворник ли е?

— Да.

— Тези ли са главните ви хора?

— Момчетата ли? Те са с мен през цялото време. Стиви нае още осем други. Всичките са компетентни в работата си, но не се навъртат на пристанището. Не трябва ли да ме разпитваш за охраната на Гонзага, а не за моята?

— Добре. Какво можеш да ми кажеш за хората на дона? Колко са? Добри ли са? Има ли други освен него и тях в имението му? Колко често излиза навън?

— В последно време почти не го прави. Но излезе ли, винаги е неочаквано. — Анджелина увеличи скоростта и ъгъла на бягащата си пътека. Курц стори същото. Трябваше да говорят малко по-силно, за да надвикат шума от фитнес оборудването. — Емилио разполага с двадесет и осем души в онази крепост. Деветнадесет от тях са телохранители. Много са добри, но вероятно вече са започнали да хващат ръжда да стоят на едно място и да му пазят дебелия задник. Останалите са готвачи, прислужници, техници, понякога го посещава бизнес мениджърът му…

— Колко са въоръжените мъже в къщата му, когато си ходила там?

— Обикновено виждам осем. Двама наглеждат Момчетата във фоайето. Четирима играят ролята на сервитьори на Емилио. Други двама обикалят къщата.

— А останалите охранители?

— В охранителната кабина до портата са двама. В помещението за видеонаблюдение са около четирима. Трима обхождат имота с кучета, а двама обикалят периметъра с джип и с радиостанции.

— Има ли други хора?

— Само прислужниците, които вече ти споменах, и някой случаен гост като адвоката му. Никога не съм се засичала с някого, когато съм ходила за обяд. Няма други членове на фамилията. Съпругата на Емилио почина преди девет години. Той има тридесет и една годишен син, Тома, който живее във Флорида. Хлапето трябваше да поеме бизнеса, но беше лишено от наследство преди шест години и знае, че ще бъде убито, ако се появи някога в Ню Йорк. Педал е, а Емилио не харесва педалите.