![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
След двадесет и пет минути всичките метър и деветдесет и пет на Едрокалибрения Редхоук излязоха през вратата, облечени само в дънки и широка карирана риза. Онзи като че ли не беше забелязал колата на Курц, защото се качи на една от по-големите преспи и се изпика, обърнат към дърветата.
Джо подкара буика към него, спря и излезе бързо с .40-калибровия „Смит и Уесън“ в ръка.
— Здрасти, Едрокалибрен.
Индианецът се обърна със зейнали уста и цип. Кървясалите му очи се стрелнаха към караваната и Курц веднага разбра, че оръжието му е все още вътре. Бившата му дружка в затвора си падаше по ножовете.
— Курц? Здрасти, човече, адски много се радвам да те видя, човече. И теб ли те освободиха предсрочно?
Джо се усмихна.
— Да не изпиваш аванса за мен, Едрокалибрен?
Индианецът се намръщи пресилено, погледна надолу и си закопча ципа.
— А? — учуди се той. — За к’во ти е този патлак? Бяхме приятели, човече.
— Аха — съгласи се Курц.
— Мамка му, човече. Не знам какво си чул, но можем да изясним нещата, човече. Влизай вътре. — Той направи малка крачка към караваната си.
Джо размаха полуавтоматичния пистолет и поклати глава.
Едрокалибрения Редхоук вдигна ръце и присви очи.
— Голям мъж си с този патлак, нали, Курц?
Бившият детектив не отговори.
— Свали шибания патлак и се бий с мен като шибан мъж, за да видим кой е тарикат и кой не — изрече завалено индианецът.
— Ако те победя в честен бой, ще ми кажеш ли кой те нае? — попита Курц.
Едрокалибрения Редхоук скочи от преспата и се приземи сравнително леко предвид всичките му сто тридесет и пет килограма мускули и сланина. Вдигна огромните си ръце и раздвижи пръсти.
— Както кажеш — каза той и разкри правените си в затвора зъби.
Курц помисли малко, кимна и хвърли пистолета си на капака на буика, където щеше да е достатъчно далеч. Обърна се към индианеца.
— Шибан малоумник — каза Едрокалибрения Редхоук и извади ловен нож с двадесетсантиметрово острие от скрита под ризата му ножница. — Най-лесните ми десет бона. — Той се ухили още по-широко и направи приведен две крачки напред, като размаха пръстите на огромната си лява ръка в жест за покана. — Да те видим с какво разполагаш, Курц.
— С четиридесет и пети калибър — отвърна бившият частен детектив, извади малкия пистолет на Анджелина от джоба на късото си палто и простреля индианеца в лявото коляно.
Ловният нож прелетя над преспата, а кръв и хрущяли се разплискаха на снега като картина на Джаксън Полък. Едрокалибрения Редхоук се строполи тежко.
Курц си взе другия пистолет и се върна при стенещия и ругаещ индианец.
— Ще ти разкатая фамилията, Курц, шибан задник… — започна онзи, но вместо да довърши заканата си, простена.
Курц го изчака да приключи с монолога си.
— Ще звънна на ченгетата, мамка му, да те приберат, мамка му, докато съм готов да те убия, мамка му — редеше едрият тип и искаше да се хване за раненото коляно, но не смееше да докосне тази каша.
— Няма — отвърна Курц. — Помниш ли, че казваше на всички на двора на затвора как си убил първите си две съпруги и къде си ги заровил?
— Ах, мамка му, човече — простена Едрокалибрения Редхоук.
— Аха. — Курц отиде в караваната и се поразтърси в хаоса. Намери 1410 долара в дребни банкноти, скрити под калъф, в който имаше чисто нов .45-калибров „Колт“. Джо не беше крадец, но това беше авансово плащане за собствената му смърт, затова взе парите и се върна при буика. Едрокалибрения Редхоук пълзеше към караваната и оставяше грозна следа в снега след себе си.
12
Началникът на детективите — капитан Робърт Гейнс Милуърт, известен още като Джеймс Б. Хансън — отиде в кабинета си в главния полицейски участък на Елмууд, който се намираше точно срещу съда, в събота сутринта. Навън отново валеше сняг.
Сержантът на регистратурата и няколкото полицаи на смяна се изненадаха да го видят, тъй като отпуската му включваше и целия уикенд.
— Бумащина — обясни капитан Милуърт и влезе в кабинета си.
Хансън поиска досието на бившия затворник, който Брубейкър и Майърс следяха. Беше се натъквал на името Джо Курц и преди, но не му беше обръщал особено внимание. Докато четеше доклада от ареста му и тънкото му досие, Хансън осъзна, че този тип беше от онези низши форми на живот, които представляваха всичко, което ненавиждаше — гангстер, заменил кратката си кариера на военен полицай с тази на частен детектив, който беше съден за нанасяне на тежки телесни повреди преди петнадесет години — оправдан заради някои дребни пропуски — и след това, преди дванадесет години, беше успял да сключи сделка с прокурора след признание, че е виновен, и така — заради мързела и некадърността на Областния управител — си бе облекчил положението. Предпоследната въведена информация в досието му беше разпит от починалия детектив Джеймс Хатауей от миналата есен, на основание незаконно носене на оръжие, но обвинението било свалено, когато надзорникът на Курц, Маргарет О’Тул, се намесила и докладвала на началника на надзорниците, че въпреки твърденията на Хатауей извършителят не бил въоръжен по време на ареста, извършен от детектива в нейния кабинет. Хансън си каза, че трябва да стъжни живота на госпожица О’Тул, когато му се отвореше възможност… а щеше да се погрижи да му се отвори такава.