Грозните [bg]

Майка й мълчаливо сви устни.

— Вината не е нейна, Сол — каза Толи. — Просто не искаше да става красива.

— Аха, ясно, значи е непокорна и независима. Хубаво. Само че трябваше да премисли всичко по-добре, преди да завлече още някой след себе си.

— Никъде не ме е завлякла. Аз съм си още тук. — Толи погледна през прозореца до болка познатия силует на „Града на новите красиви“. — Тук, където явно ще остана завинаги.

— Разбира се, че не е така — възпротиви се Ели. — Казаха, че щом им помогнеш да открият това момиче Шай, всичко ще си тръгне по нормалния ред.

— Няма значение дали операцията ще се отложи с няколко дни. Така или иначе това е страхотна история, която да разказваш на внуците един ден — подсмихна се Сол.

Толи прехапа устни.

— Не мисля, че ще мога да им помогна.

— Просто направи всичко възможно — каза Ели.

— Не мога. Обещах на Шай да не издавам пред никого какво смята да прави.

В стаята за миг се възцари пълна тишина.

Сол седна до нея и взе ръката и. Дланите му бяха топли и силни, загрубели от работата в неговата дърводелница. Толи си даде сметка, че не е виждала родителите си от лятната ваканция, когато едва дочака да се върне в общежитието заради Шай. Сега се радваше да са пак заедно.

— Толи, всички сме давали някакви обещания като малки. То е част от това да си грозен — всичко ти се вижда вълнуващо, като на живот и смърт, съдбоносно, но е крайно време да го надживееш. В края на краищата не дължиш нищо на това момиче. А и тя не ти е донесла нищо друго, освен неприятности.

Ели взе другата й ръка.

— Така ще помогнеш и на нея, Толи. Кой знае къде е сега и какво преживява. Чудя се как си я оставила да си замине просто така. Не си ли даваш сметка колко е опасно там навън?

Толи се усети, че кима с глава. Всичко изглеждаше толкова просто и ясно, докато гледаше лицата на Сол и Ели. Може би ако се съгласи да сътрудничи на д-р Кейбъл, наистина ще помогне на Шай, пък ще уреди и своите проблеми. Но мисълта за д-р Кейбъл я накара да потрепери.

— Сигурно сте виждали тези хора. Същите, които преследват Шай. Те приличат на…

Сол се разсмя.

— Предполагам, че това е истински шок за човек на твоите години, Толи. Но ние възрастните знаем всичко за „Извънредни ситуации“. Хората там може и да са безкомпромисни, но просто си вършат работата. Светът навън е жесток.

Толи въздъхна. Може би нейната съпротива се дължеше единствено на това, че жестоките красиви здравата я бяха наплашили.

— Срещали ли сте ги преди? Просто не мога да повярвам, че има хора, които изглеждат по този начин.

Ели сбърчи чело.

— Не бих казала, че съм срещала някой от тях преди.

Сол се намръщи, после избухна в смях.

— Е, никой не изгаря от желание да се срещне с някой от извънредните, Ели. Ако от сега нататък постъпваш правилно, Толи, и ти няма да ги видиш повече. Всички бихме си живели щастливо и без тях.