Грозните [bg]

Докато четеше бележката, Толи постепенно осъзна, че точно това търси д-р Кейбъл. През целия разпит е била на ръка разстояние от писмото, но така и не си направи труда да претърси Толи. Това значеше само едно: че Толи е запазила тайната на Шай и че все още има нещо, срещу което да направи сделка.

Освен всичко друго това беше и доказателство, че дори в „Извънредни ситуации“ могат да допускат грешки.

Толи забеляза останалите грозни да се връщат точно преди обед. Щом се изнизаха от училищния автолет, всички като по команда проточиха вратове по посока на нейния прозорец. Неколцина даже я посочиха с пръст, преди да се дръпне обратно в сянката. Минута по-късно вече чуваше в коридора отвън хлапетата, които притихваха, докато минаваха пред нейната врата. Няколко от тях даже се изхилиха, както обикновено правят грозните, когато се опитват да пазят тишина.

Нима се смееха на нея?!

Бунтуващият се стомах й напомни, че не е яла от сутринта насам, или по-точно, от вечерта на предишния ден. Не трябваше да поема храна или течности шестнайсет часа преди операцията. А сега умираше от глад.

Въпреки това остана в стаята си, докато обедът приключи. Не можеше да понесе мисълта да се яви в трапезарията пред очите на всички, които дебнат и най-малкото й движение и се питат с какво е заслужила ужасното наказание да е все още грозна. Когато гладът й стана непоносим, Толи се прокрадна по стълбите към покрива — там качваха останките от храната, ако някой има нужда от тях.

Неколцина от грозните я забелязаха в коридора. Те млъкнаха и отстъпиха настрани, докато отмине, сякаш беше заразна. Какво ли им бяха казали пазачите за нея? Толи се опита да си представи обвиненията по неин адрес. Че е правила прекалено много нарушения? Или че е невъзможно да бъде оперирана и ще остане грозна до живот? Или просто, че е била в „Извънредни ситуации“?

Навсякъде, където отидеше, погледите се отклоняваха от нея, но никога през живота си Толи не се беше чувствала толкова видима.

Чинията с храна я чакаше на покрива, покрита с прозрачно фолио и с прикачен етикет с нейното име. Някой беше забелязал, че не е обядвала. Всички знаеха, че се крие.

Видът на храната в чинията, повехнала и изоставена, отключи потисканите досега сълзи. Гърлото й гореше сякаш бе погълнала острие и тя побърза да се върне в стаята, преди да е избухнала в отчаяно хлипане.

Когато тръшна вратата след себе си, Толи с облекчение установи, че все пак не е забравила да вземе чинията. Тя плака през цялото време, докато се хранеше, усещайки солта на сълзите върху всяка хапка.

Родителите й пристигнаха след около час.