Грозните [bg]

— Като твоя приятел Перис?

Толи преглътна. Откъде тази жена знаеше всичко това за нея?

— Да. Като нас двамата с Перис.

— Но приятелите на Шай не са станали красиви, нали така?

Толи бавно си пое дъх, припомняйки си какво беше обещала на Шай. Но въпреки това не искаше да лъже. Д-р Кейбъл щеше да разбере, ако го направеше. Толи беше сигурна в това. И без това вече си беше навлякла достатъчно неприятности досега.

— Че защо да не са станали красиви?

— Шай разказа ли ти за своите приятели?

— Не сме говорили за такива неща. Просто се шляехме двете. Защото… беше много неприятно да си сам. И от време на време правехме по някой номер.

— Знаеше ли, че е била член на банда?

Толи погледна д-р Кейбъл в очите. Те бяха почти толкова големи, колкото и очите на нормалните красиви, но бяха скосени нагоре като на вълк.

— Банда ли? Какво искате да кажете с това?

— Толи, двете с Шай ходили ли сте някога в „Ръждивите руини“?

— Всеки е ходил там.

— Но ти някога ходила ли си тайно там?

— Ами, да. Много хора го правят.

— Срещала ли си някого там?

Толи прехапа устни.

— Какво са „Извънредни ситуации“?

— Толи! — Гласът на жената внезапно стана остър като бръснач.

— Ще ви отговоря, ако ми кажете какво са „Извънредни ситуации“.

Д-р Кейбъл се облегна. После скръсти ръце и кимна.

— Този град е същински рай, Толи. Той те храни, обучава те, пази те. И накрая те превръща в красива.

Толи все още продължаваше да се надява, че това наистина ще се случи.

— Нашият град осигурява и достатъчно свобода, Толи. Той позволява на подрастващите да правят пакости, за да развиват въображението си и да станат независими. Но понякога отвън идват неприятности.

Д-р Кейбъл присви очи и лицето й съвсем заприлича на хищник.

— Ние съществуваме в равновесие с околната среда, Толи, като пречистваме водата, преди да я върнем отново в реката, рециклираме органичните отпадъци и използваме единствено енергия от нашите слънчеви батерии. Но понякога не сме способни да пречистим онова, което взимаме отвън. Това са заплахи от обкръжаващата ни среда, с които трябва да се справим.

Тя се усмихна.

— Понякога възникват извънредни ситуации.

— Значи вие сте нещо като пазачи на града.

Д-р Кейбъл кимна.

— Другите градове понякога ни отправят предизвикателства. Често се случва и онези, които живеят извън градовете, да ни създават неприятности.

Толи се ококори. Извън градовете? Значи Шай й е казала истината — места като Мъглата наистина съществуват.

— Сега е твой ред да отговориш на въпросите ми, Толи. Срещала ли си някого в руините? Някой, който не е от града. Нито е от някой друг град.

Толи се ухили.