![Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/3/groznite-bg-download.jpg)
Грозните [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-013-4
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:
— Доскоро, Перис. Ще се видим пак, колкото се може по-скоро.
Той я прегърна отново, целуна солените й от сълзите и издрани бузи и прошепна:
— Може би това ще стане само след два дни. Толкова се вълнувам.
После се сбогува и тръгна, а на вратата се огледа и в двете посоки дали няма някой в коридора. Толи застана на прозореца, за да го зърне поне още веднъж, и видя, че долу чака автолет. Красивите наистина имаха всичко, което си пожелаят.
Точно в този момент обаче на нея не й беше нужно нищо друго, освен един хубав сън. Но обещанието не можеше да чака. Тя знаеше, че със заминаването на Перис съмненията отново ще я нападнат. Не би могла да преживее още един ден, разкъсвана от терзания, че това грозно чистилище никога няма да свърши. Затова ще отиде при Перис колкото се може по-скоро, както му обеща.
— Съжалявам, Шай — каза тихо Толи.
После взе интерфейс-пръстена от нощното шкафче, където беше лежал цяла нощ и го мушна на пръста си.
— Съобщение за д-р Кейбъл или който и да е друг — каза тя. — Ще направя каквото искате. Само нека поспя малко. Край на съобщението.
Толи въздъхна и се строполи на леглото. Знаеше, че още веднъж трябва да напръска издраното си лице и ръцете, но само при мисълта да помръдне, тялото й пламна от болка. Няколко драскотини няма да й попречат да заспи. Нищо не би могло да й попречи.
Няколко секунди по-късно стаята проговори:
— Отговор от д-р Кейбъл. Изпратихме автолет за теб, пристига след двайсет минути.
— Не… — промърмори Толи, но си даде сметка, че е безсмислено да спори. От „Извънредни ситуации“ щяха да дойдат, да я събудят и да я отведат.
Все пак реши да опита да поспи няколко минути. По-добре е от нищо.
През следващите двайсет минути обаче така и не успя да затвори очи.
Внедрена
Жестоките красиви изглеждаха още по-свръхестествено за уморените й очи. Толи се чувстваше като мишка в клетка, пълна с ястреби, и чакаше всеки миг някой от тях да се спусне отгоре и да я разкъса. Пътуването с автолета беше даже още по-неприятно от предишния път.
Тя се концентрира да овладее порива за повръщане, който се надигаше в стомаха й, опитвайки се да забрави защо се намира тук. Когато придружителите й я отведоха в залата, даже направи опит да се приведе в приличен вид, напъха ризата в колана и си приглади косата.
Д-р Кейбъл определено не приличаше на човек, който току-що е станал от леглото. Толи се опита да си представи как би изглеждала разрошената и раздърпана д-р Кейбъл, но безуспешно. Нейните пронизващи металносиви очи сякаш никога не се затваряха за сън.
— Е, Толи, значи размисли.
— Да.
— И сега ще отговориш на всичките ни въпроси — откровено и по своя воля?
Толи изсумтя.
— Не че ми давате някакъв избор.
Д-р Кейбъл се усмихна.
— Ние винаги имаме избор, Толи. Ти направи своя.
— Да, бе, много благодаря. Вижте, хайде да започваме с въпросите.
— Разбира се. Но първо — какво, за бога, се е случило с лицето ти?
Толи изпъшка и докосна изподрасканите си бузи.
— Клони.
— Клони? — Д-р Кейбъл вдигна вежди. — Много добре. И сега нещо по-съществено: за какво говорихте с Шай при последната си среща?
Толи затвори очи. Ето, това беше моментът, в който трябва да престъпи обещанието си пред Шай. Но тихото гласче в изтощеното й съзнание напомни, че по този начин спазва едно друго обещание. Сега най-после можеше отново да се събере с Перис.
— Тя говореше за заминаването си. За бягство с някой на име Давид.
— А, да, онзи мистериозен Давид. — Д-р Кейбъл се облегна назад. — Каза ли къде точно отиват двамата с Давид?
— На някакво място, наречено Мъглата. Било нещо като град, само че по-малко. Нямало градска управа и никой не бил красив.
— Обясни ли ти къде точно се намира това място?
— Не, не ми каза, честно. — Толи въздъхна и извади от джоба си смачканата бележка от Шай. — Но ми остави това указание.
Д-р Кейбъл не удостои с поглед бележката. Вместо това плъзна един лист по бюрото към Толи.
Макар и със замъглени очи, Толи успя да види, че това е триизмерно копие на бележката, съвършено повтарящо писмото на Шай до най-дребния белег на молива върху хартията.
— Позволихме си волността да направим копие първият път, когато беше тук.