Брит-Мари беше тук [bg]

Тя им дава и чаши. Едно от децата – онова, за което Брит-Мари никога не би казала, че е с „наднормено тегло“, естествено, но което все пак изглежда все едно е изпило и безалкохолните на цял куп други деца – ѝ казва весело, че „предпочита да пие от кенчето“.

– Определено не, тук пием от чаши – отсича Брит-Мари с безкомпромисна артикулация.

– Защо? – пита момчето.

– Защото не сме животни – информира го Брит-Мари.

Момчето поглежда кенчето си, мисли дълго, после пита:

– Кое животно, освен човека, може да пие от кенче?

Брит-Мари не отговаря. Вместо това вдига дистанционните от пода и ги слага на масата, при което веднага отскача ужасено няколко метра назад, тъй като досега плахите момчета на дивана изведнъж изревават в унисон „НЕЕЕ!“, все едно Брит-Мари е хвърлила дистанционните в лицата им.

– Никакви дистанционни на масата! – изсъсква безалкохолното момче изплашено.

– Това е на карък! Сега ще загубим! – виква Омар, втурва се напред и ги събаря обратно на пода.

– Кои ние? – пита го Брит-Мари, сякаш той не е с всичкия си.

Омар сочи възрастните мъже по телевизора, които съвсем очевидно не знаят за съществуването му.

– Ние! – повтаря той категорично, все едно това би трябвало да означава нещо.

Брит-Мари забелязва, че е облякъл фланелката си с гърба напред. Тя приглажда косата си и започва да се чувства стресирана.

– Не одобрявам викането вътре. Не одобрявам и да носим дрехите си на обратно като някакви гангстери – отбелязва тя и вдига дистанционните от пода.

– Ще загубим, ако я облека правилно – пояснява Омар и посочва футболния мач по телевизора.

Сякаш подобна представа за света е напълно разумна.

Брит-Мари дори не знае как да се отнесе към подобно количество глупости, затова отнася дистанционните и калните дрехи на децата в пералното помещение. Обръща се, след като е пуснала машината, и вижда червенокосото момче да стои смутено пред нея.

Брит-Мари хваща едната си ръка с другата. Изглежда, не е готова за още разговори.

– Суеверни са, всичко трябва да е като предния път, когато спечелихме – казва момчето, същевременно обяснявайки и защитавайки поведението на останалите.

– Кои сме „ние“? – повтаря Брит-Мари и се вторачва в телевизора, където възрастни мъже с фланелки с рекламни послания на чужд език търчат наоколо.

За момчето този въпрос като че ли не означава нищо.

– Ние – казва то.

– Ха – казва Брит-Мари.

Момчето кима внимателно.

– Аз бях този, който те уцели в главата с топката вчера. Не беше нарочно. Хич не ме бива в прицелването. Надявам се, че не съм ти развалил прическата.

Брит-Мари изтупва полата си и наглася косата си, тъй като не може да се спре.

– След като не са ви взели в онзи отбор в града, може би е трябвало да го приемете като намек – казва тя.