Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
И въпреки че Тривайз се опита да потисне мисълта си, компютърът беше прекалено бърз, за да не отреагира. Синята линия изчезна и бе заместена от също така син кръг, който обгради Галактиката и мина през тъмночервената точка на Терминусовото слънце.
Кръгът няма край и ако този кръг започва от Терминус, а ние търсим другия му край, той просто отново ще се върне на Терминус, където и в действителност бе открита Втората фондация — тя просто обитаваше един и същи свят заедно с Първата.
Ако обаче тя всъщност не е била открита — ако тъй нареченото откриване на Втората фондация е било илюзия — тогава какво? Какво освен правата линия и окръжността може да има някакъв смисъл в тази връзка?
— Фокуси ли правиш? — попита Пелорат. — Защо е този син кръг?
— Просто изпробвах управлението. Искаш ли да локализирам Земята?
За миг-два последва гробна тишина, а после Пелорат изхриптя:
— Шегуваш ли се?
— Не. Ще опитам.
Опита. Нищо не се случи.
— Съжалявам — рече Тривайз.
— Няма ли я? Няма Земя?
— Може да съм намислил погрешна заповед, но е малко вероятно. Предполагам, че е по-вероятно Земята да липсва в статистическите данни.
— Да не би да е под друго име?
Тривайз веднага се хвана за това предположение.
— Какво друго име, Янов?
Пелорат не каза нищо и съветникът се усмихна в мрака. Стори му се, че някои неща отиват по местата си. Карай така още известно време. Остави работите да узреят.
Той нарочно смени темата:
— Чудя се дали можем да управляваме времето.
— Времето ли? Как така да го управляваме?
— Галактиката се върти. На Терминус му трябват половин милиард години, за да направи една обиколка около ядрото й. Разбира се, звездите, които са по-близо до центъра, правят това много по-бързо. Движението на всяка звезда спрямо централната черна дупка би могло да бъде записано в компютъра и тогава ще е възможно да го накарам да умножи всяко движение милиони пъти и да направи видим ефекта на въртенето. Ще се опитам!
Опита и пак не можа да се удържи да не напрегне мускулите си от волевото усилие, което правеше — сякаш бе хванал цялата Галактика и я ускоряваше, извиваше, караше я да се завърта въпреки огромното съпротивление.
Галактиката наистина се задвижи. Бавно и мощно тя потегли в посоката, в която трябваше да се завърти, за да затегне спиралните ръкави.
Докато гледаха, времето минаваше невероятно бързо — фалшивото, изкуственото време — и изведнъж звездите станаха бързо променящи се обекти.
Тук-там някои от по-големите порозовяха и засветиха по-ярко, когато се раздуха до червени гиганти. После една в централния куп избухна беззвучно в заслепяващ блясък, който за частица от секундата затъмни Галактиката и изчезна. Последва я друга в спиралните ръкави, сетне трета, не много далеч от втората.
— Свръхнови — потресен каза Тривайз.
Възможно ли бе компютърът да предсказва със сигурност точно кои звезди и кога ще избухнат? Или само използваше някакъв опростен модел, целящ да покаже бъдещето не точно, а в най-общи линии?
Пелорат дрезгаво прошепна:
— Галактиката изглежда като живо същество, което пълзи из космоса.
— Да — рече Тривайз, — но взех да се изморявам. Ако не се науча да го върша с по-малко напъване, няма да мога дълго да си играя на такива игри.
Той се отпусна. Галактиката също забави хода си, сетне спря и се извъртя, докато не застана в онова странично положение, в което я бяха видели в началото.
Тривайз затвори очи и пое дълбоко въздух. Чувстваше как Терминус се свива зад тях и последните доловими валма атмосфера изчезват от заобикалящото ги пространство. Усещаше всички кораби, изпълващи близкия космос около планетата.
Не му хрумна да провери дали няма нещо особено, свързано с тези кораби. Дали нямаше някой, с подобни на неговите двигатели, който да дублира траекторията му по-точно, отколкото случайността позволяваше?
V. ГОВОРИТЕЛЯТ
17
Трантор!
В продължение на осем хиляди години той бе столица на могъща политическа общност, обединяваща все по-нарастващ съюз на планетни системи. Още дванадесет хиляди години след това той бе столица на политическа общност, обхващаща цялата Галактика. Той беше центърът, сърцето, въплъщението на Галактическата империя.
Невъзможно бе да си помислиш за Империята, без да си помислиш за Трантор.