Фалшивият годеник

Проклет мъж! Проваляше всичко. И не само заради ненавременното му нахлуване в библиотеката, тъкмо когато бе успяла да накара господин Барнет да я целуне. Сега всеки евентуален кандидат изпитваше ужас дори да се доближи до нея. Как ще намери съпруг, когато всички се страхуваха да не бъдат извикани на дуел от най-добрия стрелец на Англия? Цялата ситуация бе много дразнеща. Джейн се намръщи. Но честно си призна, че болката й не се дължеше само на липсата на кандидати.

Въпреки желанието й, споменът от онази полуосветена библиотека изгаряше вътрешностите й. Не излъга като каза, че целувката на господин Барнет е била доста приятна. Е, Земята не бе спряла да се върти, но не бе и неприятно. В онзи момент й се струваше достатъчно. И после Хелион я бе взел в обятията си и тя се бе разтопила като ученичка без капка мозък в главата си.

Всяка мисъл за възможни кандидати и причините да се омъжи изчезнаха от съзнанието й. Предаде се на желанието да се наслаждава на огъня, разпален от него. Искаше да я притисне още по-силно към себе си, да сложи край на онази ужасна потребност, която извираше от дълбочината на нейната същност.

Когато замъгленото й съзнание установи, че ръцете му са в деколтето й и я гали с недопустима интимност, тя се върна към действителността. Отблъсна се от него, избяга от библиотеката и се прибра вкъщи. И бягайки, осъзна, че не може да се скрие от истината: нямаше да намери джентълмен, готов да се ожени за нея, докато Хелион е част от живота й.

Как се случи така, че целувките му я омайваха до такава степен, че едва понасяше докосването на друг мъж? Явно трябваше да сложи край на странното им споразумение. Докато той бе наблизо, никога нямаше да избере друг. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Дълбока въздишка прекъсна мислите й. Джейн вдигна поглед и видя Ана, която кръстосваше стаята от прозореца до библиотеката. Приятелката й бе дошла преди половин час, но освен да търка килима от толкова ходене напред-назад, не бе казала нищо. Изглеждаше вглъбена в собствените си мисли.

— Ана, бих желала да седнеш — каза Джейн с ироничен тон. — Завива ми се свят като те гледам.

Ана внезапно спря и се подпря на близкия стол.

— Съжалявам.

— Тревожи ли те нещо?

— Може и така да се каже. Аз… лорд Бидуел.

Джейн се стресна. Вглъбена в собствените си проблеми с Хелион, напълно бе забравила за ексцентричния господин и опасността, която представляваше за репутацията й.

— Небеса! Откри ли нещо?

Ана скръсти ръце в скута си.

— Абсолютно нищо.

— Но ако имаше намерение да ме шантажира, досега трябваше да го направи, нали? — настоя Джейн нетърпеливо, не искаше допълнителни проблеми, вече си имаше достатъчно.

— Кой знае как действа подлия му мозък? — отговори мрачно приятелката й. — Може да изчаква, докато решиш, че си в безопасност, или пък търси нещо компрометиращо, с което да те измъчва, преди да свърши с теб.