![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
— Да! — изкрещя Артър. Той отново погледна нагоре и проумя, че ръката, която го беше озадачила, беше представена като безпричинно лишаваща от съществуване ваза с обречени петунии. Това не беше идея, която лесно се набиваше в очи.
— Трябва да вървя — каза Артър.
— Можеш да тръгнеш — каза Аграджаг, — след като те убия.
— Не, това няма да бъде полезно — обясни Артър, започвайки да се изкачва по твърдия каменен наклон на издялания му чехъл, — защото трябва да спася Вселената, нали виждаш. Трябва да намеря Сребърната пръчица, това е въпросът. Бих се затруднил безкрайно много, ако трябва да го направя мъртъв.
— Да спасиш Вселената! — изплю се презрително Аграджаг. — Трябвало е да си помислиш за това преди да започнеш кървавото си отмъщение срещу мен! А какво ще кажеш за времето, когато беше на Ставромула Бета, и някой…
— Никога не съм бил там — каза Артър.
— …се опита да те убие, и ти се наведе. Кого си мислиш че улучи куршума? Какво каза?
— Никога не съм бил там — повтори Артър. — За какво говориш? Трябва да вървя.
Аграджаг спря по следите му.
— Ти трябва да си бил там. Ти беше отговорен за моята смърт там, както и навсякъде другаде. Невинен свидетел! — той потрепери.
— Никога не съм чувал за това място — настоя Артър, със сигурност никой никога не се е опитвал да ме убие. Никой друг освен теб. Може да дойда тук по-късно, не мислиш ли?
Аграджаг примигна бавно, с някакъв вдървен панически ужас.
— Не си бил още на Ставромула Бета… все още? — прошепна той.
— Не — каза Артър, — не знам нищо за това място. Със сигурност не съм бил там и нямам никакви намерения да ходя.
— О, тук си прав — промърмори Аграджаг с разбит глас. — Тук си прав. Ох, майната му! — И диво се огледа за него в своята огромна Катедрала на омразата. — Доведох те тук прекалено рано!
Той започна да пищи и да реве:
— Довел съм те тук прекалено рано.
Внезапно той изруга Артър и обърна гибелно омразно око към него.
— Както и да е, ще те убия! — изрева той. — Дори ако това е логически невъзможно, ще се опитам, по дяволите! Ще взривя цялата тази планина! — Той извика, — нека да видим как ще излезеш оттук, Дент!
Той забърза с болезнено клатещо се накуцване към нещо, което приличаше на малък черен жертвен олтар. Сега викаше толкова диво, че наистина си изпонасече лицето лошо. Артър скочи от наблюдателницата си, от издялания си собствен крак, и побягна, опитвайки се да обуздае три-четвърти полудялото създание.
Той скочи отгоре му и разби странното чудовище в ръба на олтара.
Аграджаг изкрещя отново, подскачайки лудо за момент и обрърна злобно око към Артър.
— Знаеш ли какво направи? — изклокочи той болезнено. — Току-що дойде и ме уби отново. Питам, какво искаш от мен, кръвнико?
Той отново подскочи от кратък апоплектичен пристъп, потрепера и падна, пляскайки голям червен бутон на олтара.
Артър се сепна от ужас и страх, първо от това, което изглежда беше направил, и после от силни сирени и камбани, които внезапно разтресоха въздуха, за да обявят някаква шумна тревога. Той диво се огледа наоколо.
Единственият изход като че ли беше пътят, по който той беше влязъл. Той запердаши към него, захвърляйки торбата от гадна имитация на леопардова кожа.
Втурна се безразборно-случайно през мазето-лабиринт и като че ли беше преследван страховито все повече и повече от клаксони, сирени и мигащи светлини.
Внезапно той зави иззад един ъгъл и видя светлина пред себе си.
Тя не мигаше. Беше дневна светлина.
ГЛАВА XIX
Въпреки че се знае, че от цялата Галактика само на Земята Крикит (или крикет) е разглеждан като подходящ предмет за игра и подари тази причина е била отбягвана, това важи само за нашата Галактика, и по-точно за нашето измерение. В някои от по-висшите измерения чувствуват, че могат повече или по-малко да се радват, и играят една особена игра, наречена Брокиански Ултракрикет, което и тяхният трансизмерителен еквивалент за билиони години.
— Нека бъдем откровени, това си е гадна игра — (казва ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ) — но тогава всеки, който е бил в някое от по-висшите измерения ще знае, че обитателите им са доста мръсни езичници, които са захвърлени там и които трябва да бъдат смачкани и преработени, и биха били, ако някой можеше да измисли начин за изстрелване на снаряди в долния десен ъгъл на реалността.
Това е друго потвърждение на факта, че ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ ще ангажира всеки, който иска да влезе в сградата му направо от улицата и да бъде ограбен, особено ако му се случи да влезе направо от улицата следобяд, когато много малко хора от редовния персонал са там.