Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Кенджи — каза той. — Нека ти сипя чай.
„Шах — помисли Сиванму. — И мат.“
И като прекрасна награда Питър, който най-после бе навлязъл в играта, реши да й сипе чай, при което успя да я полее; това накара и Хикари да пръсне малко чай върху себе си, за да успокои госта. Болката от горещата течност и след това неприятното усещане, докато изстине и изсъхне, бяха оправдана цена за удоволствието да знае, че се е оказала равностоен противник па Хикари в прекалената му любезност, докато Питър просто се е проявил като недодялан дръвник.
Наистина ли обаче бе равностойна на Хикари? Той със сигурност бе забелязал усилието й да се унижи пред него. Възможно беше нарочно да й позволява да се възгордее от това, че е успяла да се прояви като по-смирена от двамата. Още щом се досети, че може да е направил така, тя си даде сметка, че наистина го е сторил и победата е негова.
„Не съм толкова умна, за каквато се мислех.“ Тя погледна Питър с надеждата, че сега той ще подеме инициативата и ще направи изключително умното нещо, което е замислял до този момент. Той обаче изглеждаше съвършено доволен от водещата й роля. Със сигурност не желаеше да се намесва. Дали си даваше сметка, че е била надвита в собствената си игра, защото не е обмислила достатъчно ходовете си? Дали сега я оставяше да се обеси със собственото си въже?
„Е, да затегнем тогава примката.“
— Аймана Хикари, някои ви наричат пазител на духа Ямато. С Питър сме израснали в свят, населен с японци, и въпреки това, тъй като японците смирено позволяват в обществените училища да се преподава Старк, ние не знаем японски. В моя китайски квартал и Питър в американския си град сме прекарали детството си на границата на японската култура, надничайки през ключалката. Затова, ако има част от огромната ни некомпетентност, която да е най-крещяща за вас, това трябва да са знанията ни за самия дух Ямато.
— О, Сиванму, вие правите загадка от най-очевидното. Никой не разбира Ямато по-добре от онези, които го гледат отвън, също както бащата познава детето си по-добре, отколкото то самото.
— Тогава ще се наложи аз да ви ограмотя — заяви Сиванму, отказвайки се от играта на смиреност. — Защото виждам Япония като периферна нация и не разбирам дали вашите идеи ще я направят централна нация, или ще доведат до упадъка на всички периферни традиции.
— Виждам сто възможни значения на термина „периферна нация“, повечето от които са верни за моя народ. Какво обаче е „централна нация“ и как можем ние да станем такава?
— Не съм много добре запозната с историята на Земята, но от малкото, което знам, ми се струва, че там са съществували няколко централни нации с толкова силна цивилизация, че са погълнали дори завоевателите си. Египет е бил такава нация, също Китай. Всяка от тях се е обединила и след това се е разширила в рамките на необходимото, за да защитава границите си и да донесе мир в провинциите си. Всяка е приемала нашествениците и ги е поглъщала, за да просъществува още хиляди години. Египетската и китайската писменост са се запазили със съвсем малко изменения, за да може миналото да остане за онези, които умеят да четат.
По напрегнатото изражение на Питър личеше, че е много разтревожен. Все пак изказването й определено не беше гномическо. Тъй като изобщо не беше запознат с азиатските традиции обаче, той запази мълчание.
— И двете нации са създадени във варварски времена — отбеляза Хикари. — Да не искате да кажете, че в днешно време никоя нация не може да се превърне в централна?
— Не знам. Дори нямам представа дали разделението на нациите на периферни и централни има някакъв смисъл. Знам, че една централна нация може да запази културната си мощ дълго след като е загубила политическата власт. Месопотамия постоянно е била завладявана, но всеки нашественик се е променял повече, отколкото се е изменяла самата Месопотамия. Царете на Асирия, Халдея и Персия са били почти неразличими едни от други, след като веднъж са вкусили от културата на Междуречието. Централните нации обаче също могат да претърпят такъв упадък, че да изчезнат. Египет се е огънал под удара на елинската култура, паднал е на колене пред християнството и накрая е бил изтрит от исляма. Само каменните постройки са напомняли на потомците какви и кои са били древните им предци. Историята не се подчинява на правила и всички закономерности, които наблюдаваме, са полезни илюзии.
— Виждам, че наистина сте философ.
— Колко ласкателно е да наречете детинските ми фантазии с това величествено име. Нека ви разкажа сега какво мисля за периферните нации. Те се раждат в сянката — или може би в отразената светлина — на други цивилизации. Япония дължи културата си на китайското влияние. А Рим е израсъл в сянката на Гърция.