Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Хикари насочи поглед към нея, като запази безстрастното си изражение.
— Ще запиша тези думи в сърцето си.
Сиванму се почуди дали Питър е разбрал, че Хикари току-що я е иронизирал в характерния за Изтока стил.
— Идваме, за да се учим от вас — каза Питър.
— Тогава ще се наложи да ви нагостя и да ви изпратя разочаровани. Нямам на какво да науча един физик и един философ. Ако нямах деца, нямаше да има кого да науча на каквото и да било, защото само те знаят по-малко от мен.
— Не, не — възрази Питър, — вие сте мъдрец. Пазител на духа Ямато.
— Наистина така ме наричат, но духът Ямато е твърде голям, за да се побере в такава малка кутийка като моята душа. И в същото време той е твърде малък, за да бъде забелязан от великите души на китайците и европейците. Вие сте учителите, защото Китай и Европа винаги са били учители на Япония.
Сиванму не познаваше Питър достатъчно, но сега забеляза объркването му; той не знаеше как да продължи този разговор. По време на митарствата си Ендър бе живял в няколко източни цивилизации и дори, според Хан Фейдзъ, знаеше корейски. Следователно Ендър вероятно можеше да се справи с човек като Хикари, използващ традиционната смиреност, за да им се надсмее. Знанията на Ендър и онова, което бе предал на Питър, очевидно бяха две различни неща. В този разговор главната роля се падаше на нея и тя си даде сметка, че най-добрият начин да вземе нещата в свои ръце, е като не позволи на Хикари да определя правилата на играта.
— Много добре — каза Сиванму. — Ще ви учим. Защото, когато покажем незнанието си, ще видите най-добре в коя област имаме нужда от мъдростта ви.
Хикари погледна Питър. Сетне плесна с ръце. На прага се появи прислужница.
— Чай — нареди Хикари.
Сиванму скочи на крака. Даде си сметка какво прави едва когато застана права. Бе сервирала чай неведнъж в живота си, тази команда й се беше превърнала в рефлекс. Сега обаче по-скоро интуицията я беше накарала да стане и й бе подсказала, че единственият начин да надвие Хикари е, като използва собствените му средства — да се покаже по-смирена от него.
— Цял живот съм слугувала — каза искрено Сиванму, — но винаги съм била лоша слугиня. — Това вече не беше вярно. — Може ли да отида с вашата прислужница, за да науча нещо от нея? Дори да не съм достатъчно умна, за да възприема идеите на един велик философ, може би ще съумея да науча нещо от жената, която е достойна да сервира чай на Аймана Хикари.
От колебанието му тя разбра, че е успяла. Хикари обаче бързо се осъзна. Незабавно се изправи на крака.
— Вие вече ми дадохте един велик урок. Сега и тримата ще идем в кухнята, за да гледаме как Кенджи приготвя чай. Щом тя може да бъде ваша учителка, Сиванму, значи трябва да бъде и моя. Защото как ще понеса мисълта, че някой в дома ми може да знае нещо, което аз не знам?
Сиванму се възхити от досетливостта му. Той отново бе съумял да се унижи повече от нея.
Горката Кенджи! Тя бе умела и добре обучена прислужница, но присъствието на тримата наблюдатели, особено па господари й, докато прави чай, я смущаваше. Затова Сиванму веднага се спусна да „помага“ — като още в самото начало нарочно допусна грешка. Кенджи веднага влезе в стихията си и възвърна увереността си.
— Забравихте — успокои тя гостенката, — защото кухнята ми е толкова разхвърляна…
След това показа на Сиванму как се приготвя чаят.
— Поне в Нагоя — добави скромно. — Поне в този дом.
Сиванму наблюдаваше внимателно, съсредоточена единствено върху Кенджи и действията й, защото веднага забеляза, че японският начин на приготвяне на чай — или начинът, по който се приготвяше на Божествен вятър, или в Нагоя, или в дома на този смирен философ, пазител на духа Ямато — е различен от последователността, която бе спазвала в дома на Хан Фейдзъ. Докато чаят стане готов, Сиванму наистина бе научила нещо ново. Защото, макар в компютърното й досие да пишеше, че е прекарала целия си живот в Китайската колония на Божествен вятър, сега тя можеше да сервира чая по съвършено същия начин.
Върнаха се в главната стая на Хикари, Кенджи и Сиванму — с по една табличка за чай в ръце. Кенджи предложи табличката си на Хикари, но той махна към Питър и му се поклони. Сиванму поднесе чай на домакина. И когато Кенджи се оттегли, придвижвайки се гърбом, тя направи същото.
За пръв път Хикари като че се… ядоса? Поне очите му заблестяха сърдито. Защото, като се постави на абсолютно същото ниво като Кенджи, Сиванму бе поставила него в положение, при което или трябваше да се покаже по-горделив от нея, като освободи прислужницата, или да наруши реда в домакинството, като покани Кенджи да седне с тях като равна.