Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Като вода в канал, морето от раци се завъртя около отвора и се ливна надолу в червен прилив от остри щипки.
Монк се обърна към Граф. Океанологът дишаше тежко, беше се облещил.
Монк посегна да го докосне. Океанологът се дръпна стреснато.
— Трябва да тръгваме. Преди раците да са решили, че в гората им харесва повече.
Граф кимна отнесено и се спусна след Монк към земята. Там все още имаше стотици раци и двамата тръгнаха предпазливо между тях.
Монк откърши един клон от кестена и го заразмахва като метла, за да прогони по-нахалните.
Граф започваше да идва на себе си, дори събра сили да каже:
— Аз… искам да взема един от тези раци.
— На кораба има достатъчно, с всякакви сосове.
— Не. За изследване. Токсичният облак не ги е засегнал. Това може да се окаже важно. — Озовал се в своя води, океанологът звучеше почти нормално.
— Добре — каза Монк. — Другите ни проби отидоха по дяволите, а така поне няма да се върнем на кораба с празни ръце.
Наведе се и улови с протезата си един от по-малките екземпляри. Настроеният за пир рак изви назад щипките си Да го достигне.
— Хей, не ми съсипвай хубавата протеза, приятел. Застраховката ми не включва нови пръсти.
Монк понечи да го смаже в дънера на едно дърво, но Граф размаха здравата си ръка.
— Не! Трябва ни жив. Има нещо странно в поведението им. Това трябва да се проучи.
Монк стисна раздразнено зъби.
— Хубаво, но ако това парче суши ми отхапе нещо, ти ще плащаш.
Тръгнаха през обраслото с гора плато.
След четиридесетминутен преход гората започна да оредява и пред тях се откри панорамна гледка към плажа в ниското. Главният град на острова — наречен просто Селището — се простираше покрай плажа и пристанището. Навътре в морето, оттатък Залива на летящата риба, „Господарката на морето“ се издигаше като бял замък, като облак в черно-синьото море.
Най-после.
Някакво движение обаче привлече погледа на Монк… и той видя десетина катера: заобикаляха скалния нос и всеки оставяше бяла разпенена следа. Движеха се като атакуващи изтребители.
Подобна група се появи и откъм другата страна на пристанището.
Дори от това разстояние Монк ги виждаше ясно.
Сини, с дълъг корпус и плитко газене.
— Още пирати — изпъшка Граф.
Монк плъзна поглед между двете групи, протегнали се като щипки, по-смъртоносни и от най-ядосания червен рак. В капан помежду им лежеше плячката.
„Господарката на морето“.
13:05
Лиза гледаше радиографския рентгенов апарат. Малката преносима кутия стоеше на едно бюро в каютата. На леглото зад Лиза пациентът лежеше, покрит с чаршаф от главата до петите. Мъртъв.
— Прилича на туберкулоза — каза тя. Радиографиите на белите дробове бъкаха от големи бели петна. — Или е рак.
Доктор Анри Барнхарт, холандският токсиколог, стоеше до нея, опрял юмруци на масата. Именно той я беше повикал.
— Ja, но съпругата му твърди, че допреди осемнайсет часа не е имал никакви симптоми на респираторен дистрес. Не е кашлял, не е отделял храчки, дори не е бил пушач. Освен това е само на двайсет и четири.
Лиза изправи гръб. Бяха сами в каютата.
— И сте взели проба от белия дроб, нали?
— Изтеглих със спринцовка течност от едно от белите петна, които се виждат на снимките. Гной. Бъкаща от бактерии гной. Категорично става въпрос за абсцес на белия дроб, а не за рак.
Лиза плъзна поглед по брадатото лице на Барнхарт. Раменете му бяха поизгърбени, сякаш се смущаваше от мечешките си размери, но в стойката му имаше и нещо заговорническо. Нямаше как да не забележи, че доктор Линдхолм не е поканен на настоящата дискусия.
— Типично за туберкулозата — каза тя. Туберкулозата се причинява от бактерия, Mycobacterium tuberculosis, високо заразен микроорганизъм. И макар че клиничната история в този случай беше необичайна, туберкулозата често дремеше в продължение на години, като поразяваше бавно и неусетно белите дробове. Пациентът може да се беше заразил преди години и да бе носил в гърдите си бомба със закъснител, а после токсичният газ бе подложил дробовете му на силен стрес, който беше отключил болестта. Както в часовете преди да умре, така и сега, пациентът определено беше заразен.
А нито тя, нито доктор Барнхарт бяха със защитни костюми.
Защо не я беше предупредил?
— Не е туберкулоза — отговори той. — Доктор Милър, нашият експерт по инфекциозни заболявания, определи организма като Serratia marcescens, вид непатогенна бактерия.
Лиза си спомни другия пациент, поразен от обикновена кожна бактерия, която незнайно защо бълваше разяждащи плътта отрови.
Токсикологът явно се досети за насоката на мислите й.