Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Кимнах, признавайки че е права.
— Като начало — продължи тя, — размених няколко мисли с някои от моите познати от градската гвардия. Мнението им е, че Дженъс е не само отличен войник, но и опитен ръководител и организатор. — Въздъхнах с облекчение. — Не бързай — предупреди ме Рейли. — Не всичко е в розова светлина. Капитан Грейклок, за краткото време, което е прекарал в гвардията, изглежда, е успял да си създаде немалко врагове Но мисля, че главната причина за това е завистта. Както и неговата самоувереност. Тъкмо тя дразни богатите курвенски синове, които носят службата в любимата си кръчма.
Прекъснах я.
— Трябва да се държи сметка също за неговото потекло и за времето, което е прекарал в служба на ликантийците.
— И това разбрах — отговори сестра ми. — Но по някакъв странен начин тези факти говорят добре за него. Майката на Дженъс е орисианка, от фамилията Кетер. Била луда глава и много упорита. Бащата е принц на Кострома и преди много години дошъл на търговско посещение в Ориса и срещнал младата Кетер. Влюбили се. Навремето това предизвикало голям скандал, особено защото майката на Дженъс не се подчинила на семейството си и избягала със смелия млад принц. Мисля, че и двамата са починали, макар никой да не знае как и кога.
Това отчасти обясняваше нежеланието на Дженъс да ми разкаже за родителите си.
— Как е постъпил на служба при ликантийците — продължи сестра ми, — не зная. Макар да подозирам, че е имал нужда от средства за съществуване след смъртта на родителите си.
— Той е доста беден — казах аз. — Имам впечатлението, че харчи всичко, което успява да изкара в гвардията.
— Точно така — потвърди сестра ми. — Очевидно смята това за инвестиция. Надява се да срещне подходящ човек за по-нататъшната си кариера.
— Да не би аз да съм този човек? — попитах разтревожен. Отново ли ме вземаха за глупак?
Сестра ми ме потупа успокоително по ръката.
— Не прибързвай със заключенията си — упрекна ме тя. — Той може да е беден, но не мисля, че целта му са парите.
— И той твърди същото — казах аз малко разгорещено. Чувствах се виновен задето не го бях защитил секунда по-рано.
— Изглежда, че фамилията Кетер — или поне онова, което е останало от нея — се развълнувала доста, когато Дженъс се появил в Ориса. Те смятали, че той скоро ще ги посети и ще предяви кръвна претенция за помощ. Разбира се, щели да му откажат. Според тях той нямал право на никакви претенции, тъй като пряката връзка по майчина линия вече не съществувала. Баща й умрял от разрив на сърцето след като дъщеря му го посрамила с бягството си с един варварски принц.
— Но той не ги е посетил, нали? — попитах аз с удовлетворение.
— Фактически ги е посетил. След време отишъл на гости на вуйчо си. Но за щастие на този голям скъперник, капитан Грейклок бил не само почтителен, но и с постарал вуйчо му да разбере, че той няма никакво на мерение да иска някакви пари като наследство по майчина линия.
— Браво на Дженъс! — казах аз.
— Да. Това показва, че намеренията му са честни. За нещастие не пречи парите да изтичат от кесията му като пясък от разтворена шепа. — Рейли си допи чашка та и я остави на масата. — За да съм сигурна за впечатлението си, го посетих лично.
Бях като гръмнат. Седях напрегнат и чаках.
— Е, и? — подканих я аз.
Сестра ми се засмя.
— Мисля, че приятелят ти е луд, лош и познанството с него е опасно. — Намръщих се, озадачен от нейните бележки и смях. — Особено за жени — допълни тя — Той знае как да говори на една жена, да хвали повече ума й, отколкото външността. И те гледа право очите, претегляйки всяка дума, която излиза от устата ти, сякаш е някакво съкровище. Добре си поприказвахме. Накрая ми подхвърли… по един много фин, възпитан начин… че би дал всичко, ако може да ме има в леглото!
— Какво? — Почти изкрещях, побеснял от обидата която Дженъс бе нанесъл на сестра ми.
Рейли се засмя още по-силно.
— О, ако можеше да видиш лицето си. Пламти като факла, също като косата ти! Не ме защитавай толкова. Особено когато не е необходимо. Както казах, държането му беше много възпитано, просто опипваше почвата. Всъщност си служеше с много ласкателства. Да ти кажа, ако някога реша да легна с мъж, макар че това е отвратително, един от първите ще бъде твоят приятел. Той е много привлекателен. Ако не беше белегът, щеше да е почти красив.