История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
В известен смисъл император Диоклециан (284—305) е първият модерен държавник, опитал се да регулира и дискретно да направлява икономиката; с това той приел факта, че именно тя е двигателят на империята. В опит да запази системата през 301 г. Диоклециан издал Декрет за цените, с който наредил едновременното замразяване на всички цени и заплати. На практика обаче, вместо да замрази цените, декретът подтикнал търговците и земеделците да изтеглят стоката си от пазара. Настъпил рязък спад в производството.
Тогава Диоклециан заповядал на всички граждани от мъжки пол да продължат занятията на своите бащи. Така синът на търговеца трябвало да стане търговец; синът на земеделеца — земеделец; синът на държавния служител — държавен служител. По тази логика синовете на военнослужещите също трябвало да станат военнослужещи, с което се създала наследствената военна класа. Дори синовете на работещите в монетния двор трябвало да унаследят професията на бащите си — да секат монети.
Декретът на Диоклециан забранявал на обременените от тежки данъци земеделци да продават земята си, с което ги привързал за вечни времена към един и същ участък — практика, която за много историци се явява предвестник на феодализма. Империята все повече придобивала чертите на едно статично кастово общество — тенденция, която продължала да се засилва в средновековна Европа.
През последните векове на Римската империя владетелите вече не разполагали с никаква използваема валута; подобно на древните империи преди него Рим се видял принуден да въведе трудова повинност, за да набира нужната му работна ръка.
Държавата дори не позволявала на поданиците си да плащат данъци в обезценените пари, които продължавала да пуска в обръщение; наместо това тя изисквала натурални налози в храна, стоки или човешки труд.
Данъчната политика на държавата продължавала да потиска частната инициатива в производството и търговията. Поради това императорите все по-трудно съумявали да набавят за войската и държавната бюрократична машина количествата материали и оборудване, необходими за ефективното управление на една разпръсната на голяма територия, но все по-отслабваща империя. Пазарите пресъхнали; дори самият император не можел повече да разчита на свободния пазар за снабдяване на собствената си гвардия със сандали, доспехи, оръжие, седла, палатки и всичко необходимо. В отчаянието си Диоклециан създал система от държавни работилници, които да изработват нужните количества оръжия и снаряжение. Докато частното корабоплаване и други форми на транспорт все повече западали, Диоклециан основал и държавни транспортни компании, с които да се извозва продукцията на тези работилници.
Доста преди края на трети век, в резултат от реорганизациите в икономиката, освен най-едър собственик на земи, рудници и кариери в империята императорският двор изведнъж се оказал и най-крупният производител на стоки. Малко по малко императорът и неговите сановници иззели всички управленски функции в икономиката, като изтласкали дребните независими търговци, земевладелци, производители и предприемачи.
Държавните работилници и транспортни мрежи изобщо не успели да достигнат степента на ефективност на предишните частни стопански субекти, които се основавали на система от тесни връзки, доверие и сътрудничество между множество отделни търговци и производители. Създаването на държавен сектор в икономиката напълно задушило търговията, като довело частниците или до разорение, или до пълна зависимост от държавните поръчки. Стопанският живот преминавал все повече под прекия контрол на държавната бюрокрация, която от своя страна потребявала все по-голяма част от селскостопанското и занаятчийското производство. В последните десетилетия от съществуването си Рим функционирал като една чиста командна икономика; той се превърнал в трибутарна империя без парични и пазарни отношения, в нещо много по-близко до древния Египет или до имперски Китай, отколкото до рационалното стопанство на републиката, от която произлизал.
Докато икономиката на Римската империя продължавала да загнива, в отчаянието си императорите измисляли все по-радикални решения за запазване на държавата с извъникономически средства. За да си осигури подкрепата на поданиците на империята, Диоклециан създал божествен култ към самия себе си и разпоредил всички граждани да го почитат като бог. По-късно, през 303 г. той предприел ужасяващи по жестокостта си гонения на християните, които продължили цяло десетилетие. Тези гонения преследвали двояка цел — да се набавят пари за изпразнената хазна и нов човешки материал за кланетата в Колизея.