Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Мърси беше зашеметена.
— Крофт, какво си правил там? За какво изобщо е било всичко?
— Еган Грейвз си беше изградил мръсна организация на един от Карибските острови, където американските власти не можеха да го докоснат. Обявена бе за религиозна комуна, място за просветление. Грейвз я наричаше Обществото на посветените. Зад това име се криеше верига за наркотрафик и проституция, която завличаше невинни младежи — момчета и момичета — и на практика ги превръщаше в негови роби. Под пълен контрол ги държеше комбинация от зависимост към наркотиците и някакъв извратен вид хипнотично внушение. „Обществото“ използваше своите жертви като проститутки, актьори в най-долните порнофилми, наркопласьори, крадци и всичко останало, което можеше да влезе в употреба при изграждането на империята на Грейвз. И всичко това се правеше под прикритието на религиозно просветление.
Мърси не можеше да отдели очи от него.
— Как научи за всичко това?
— Бях помолен да отида на острова и да изведа оттам една от жертвите. Дъщерята на мой приятел. Освен това той искаше да се добере до самия Грейвз. Страшно искаше да се добере до него. Напълно го разбирах.
— Боже господи! Какво стана, Крофт?
— Изведох момичето заедно с още няколко други. Но не можах да изведа всичките. Някои бяха стигнали дотам, че когато избухна пожарът, се втурнаха към пламъците да търсят своя гуру, вместо да спасят живота си. — Очите на Крофт изглеждаха като езера, над които се стеле мъгла. — И не можах да пипна Грейвз. Той изчезна в огъня. Или поне така си мислех.
Мърси вдигна очи към него, а мозъкът й бързо възстановяваше картината на неговия разказ. Прекалено бързо дори. Като че ли получаваше образите директно от неговите спомени, а не от собственото си въображение. Обхвана я трескаво вълнение, докато нежеланите картини изпълваха главата й.
— Трябва да са се чували писъци — прошепна тя, — ужасяващи писъци.
Той я изгледа странно.
— Откъде разбра?
Тя тръсна глава, опитвайки се да изгони от съзнанието си образите, които напираха все повече и повече. Мърси импулсивно вдигна ръка, за да докосне Крофт, но беше прекалено далеч от него и затова тя падна обратно в скута й.
— Не си можел да спасиш всичките, Крофт, особено онези, които съвсем са били превъртели. Трябва да е настанал истински хаос — пламъци, крещящи хора, които тичат нагоре-надолу, телохранители, които стрелят. Просто си го представям. Каква зловеща картина!
В продължение на един дълъг момент те просто се взираха един в друг. Мърси се опита да осмисли току-що наученото, но й бе доста трудно. Разкъсваше се между съчувствие и неподправена ярост. Направо губеше ориентация — толкова объркваща бе комбинацията на тези две мощни чувства. Внимателно се опита да подреди фактите в главата си.
— Каза, че приятелят ти те помолил да отидеш до този остров?
Крофт кимна.
— Навярно е имал някаква причина да смята, че ще можеш да измъкнеш дъщеря му оттам?
— Имаше причина, да.
Мърси преглътна.
— Правил си такива неща и преди това?
— Да.
— Крофт, какъв си ти, по дяволите? Някакъв наемник ли? Даваш под наем тялото и уменията си на всеки, който може да плати исканата цена?
Изражението му стана по-твърдо, но той не помръдна.
— Работил съм за всеки, който има нужда от помощта ми. Нещо като частен детектив, предполагам. Таксите ми бяха високи. Можех да си позволя да избирам клиентите.
— Повечето частни детективи се занимават с разследване на застраховки и родителски права — отвърна бързо тя.
Той кимна в знак, че е разбрал.
— Не съм се занимавал с такива неща.
— Сигурна съм, че не си. — Мърси скочи на крака и прекоси стаята към прозореца. Положи чело върху хладното стъкло и затвори очи. — Твоята дарба е в по-друга насока, нали? Каза ми, че областта, от която се интересуваш, е философия на насилието.
— Вече три години не съм се занимавал с такива случаи за разследване. Открих школите, като се върнах от Карибите.
— Какво искаш да ми кажеш с това, Крофт? Че вече не си човек на насилието?
— Вече не съм човек, който си изкарва хляба с насилие — предпазливо отвърна той. — Освен непряко, като уча хората на самозащита.
Тя рязко се обърна към него.
— И ми казваш това? След като си направи всичкия този труд, за да дойдеш с мен до дома на Гладстоун? Не искам повече да чувам твоите полуистини, Крофт. Искам да чуя всичко.