Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Ами любовта? Налагало ли ти се е да правиш компромис в това отношение?
— Не.
— Бил ли си някога влюбен, Крофт? Някак не мога да те видя обзет от такова чувство.
— Права си. Никога не съм бил влюбен. И не мога да си представя, че някога ще бъда.
— Аха. Значи не можеш да ми кажеш дали си готов на компромис в това отношение или не.
— Недей да тържествуваш. Неприятно ми е да те гледам победоносно ухилена толкова рано сутринта. Това, че трябва да пия този гаден чай, ми е напълно достатъчно.
Тя се престори, че не чува предупреждението.
— Приемам за дадено, че житейските ти стандарти са железни, когато става дума за чай, чест и отмъщение, но очевидно не можеш да говориш от свой собствен опит за любовта. Не прибързвай с изказванията, Крофт.
Той повдигна вежди.
— Възможно е човек да е вникнал в природата на едно чувство като любовта, без непременно да я е изпитвал лично. Съвсем нормално е с логична мисъл да отсъдиш какви са задълженията, рисковете и добрите страни. А пък вие, драга ми госпожо, сте последната, която би трябвало да раздава наляво и надясно съвети за опасността от прибързани изказвания. В теб има нещо съвсем неуправляемо, което направо ме плаши. Ще ядеш ли тези филийки?
Той погледна към двете препечени филийки, които бяха останали на чинията й.
— Не, няма. Заповядай.
— Мерси. — Пресегна се през масата и взе и двете. — Нека си поговорим за нещо по-делово.
— Гостуването у Гладстоун? — По-скоро бих предпочела да поспорим за любовта, помисли си Мърси. Но бе очевидно, че той не е в настроение за задълбочен разговор на тази тема. Поне не в момента. — Не виждам никакъв проблем. Ще се държим по съвсем естествен, разумен и честен начин. Не отиваме там да се занимаваме с подривна дейност. Поне аз не съм тръгнала за това. Отивам там, за да продам на човека един ценен том и да направя първите си стъпки в бизнеса с антикварни книги.
— Не вярваш на моята теория, така ли?
— Че Гладстоун може да е прероденият Грейвз? Смятам, че е доста невероятно. Ще разпознаеш ли Грейвз, ако го видиш?
— Единствените негови снимки, с които разполагам, са направени отдалеч. Не го видях отблизо през нощта на пожара. Бягаше през пламъците. Не беше най-прекрасната гледка, повярвай ми. Но бих го разпознал, ако не се е променил много. За съжаление, в рамките на три години един мъж може да направи много за себе си.
— Като например?
— Да напълнее или да отслабне с десет килограма, да си пусне брада, да се подложи на пластична операция. Много неща.
— Разбирам. — Мърси се замисли върху това и въображението й се втурна в нова посока. — А той би ли те разпознал?
— Не. Никога не ме е виждал.
— А в нощта на пожара?
— Ако изобщо е видял нещо през онази нощ — в което се съмнявам, то е било само сянка — спокойно рече Крофт.
— Сянката на един призрак — сякаш на себе си рече Мърси. — Крофт, ако по някакво стечение на обстоятелствата Гладстоун наистина е Грейвз, какво смяташ да направиш?
— Нищо, докато ти си наблизо — веднага й отвърна. — Не искам да те забърквам в тази стара история.
— Ще ми дадеш ли дума, че ще се държиш прилично, докато аз си свърша деловата работа с него? Че няма да нападнеш горкия човек на масата по време на закуска или нещо такова?
— Ще се опитам да се въздържа — сухо рече той.
— Крофт, не се шегувам. Искам да знам какво възнамеряваш да правиш, докато гостуваме на Гладстоун.
— Единственото, което смятам да направя, е тихомълком да се опитам да разбера дали има някаква връзка между Грейвз и Гладстоун. Просто искам да си отговоря на няколко въпроса.
— Но какво трябва да направиш, за да отговориш на тези въпроси?
— Искам да погледна колекцията от книги на Гладстоун. Няма как да има много от книгите на Грейвз, защото голяма част от първата колекция се състоеше от уникати. С нея е свършено. Но ще мога да преценя дали интересите и опитът на Гладстоун в тази област отговарят на тези на Грейвз. Това би бил много силен коз.
— А ако огледът на колекцията на Гладстоун не отговори на тези твои въпроси?
— Ще се опитам да се добера до личните му документи. Ще поразгледам наоколо. Ще се постарая да разбера как си изкарва парите понастоящем — нехайно отвърна Крофт.
— О, божичко. Това, ли е всичко?
— Това е. Ще си тръгнем, както е предвидено. Ако съм затвърдил някои от моите подозрения, ще се върна по-късно сам, за да ги разследвам допълнително. Спокойно, Мърси. Нямам намерение да го режа парче по парче с тъп нож върху масата за хранене.
Мърси пребледня и се задави с последната си глътка кафе. Бързо грабна чашата с вода, очите й силно сълзяха. Крофт се стресна. Изправи се и заобиколи масата, след което леко я потупа по гърба.