Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Тя рязко отвори паянтовата врата и едва не бе сгазена от Крофт, който влетя в стаята.
— Какво става? — Той се огледа наоколо, когато Мърси включи лампата.
— Отвън на прозореца имаше някой. Сянка на мъж. Като изкрещях, той изчезна.
Крофт вече беше при прозореца, рязко го отвори и заоглежда площадката долу.
— Няма го. Тръгнал е към дърветата, без съмнение. Ако знае пътя, може да се покрие в тази гора точно за шест секунди. Сигурно го чака кола близо до магистралата.
— Но какво правеше пред прозореца ми? По дяволите, той ще избяга. Трябва да направим нещо, Крофт.
— И какво предлагаш? Да бягам след него, както съм без обувки, докато той изчезва с кола? — Затвори с трясък прозореца, което говореше твърде красноречиво колко напрегнат се чувстваше.
Мърси чак сега забеляза, че е облечен само с тесни слипове. Докато крачеше обратно през стаята, тя видя как мускулите играят под лъскавата му кожа. Лешниковите очи блестяха с опасен златист оттенък. Крофт приличаше на разярен хищник, който току-що е изпуснал плячката измежду зъбите си.
— Всъщност — плахо рече Мърси, — мислех си за нещо не чак толкова авантюристично. Трябва да се обадим в кабинета на управителя веднага. — Тя посегна към телефона.
— Само с едно телефонно обаждане няма да го събудим — измърмори Крофт. — Почакай така минутка, за да си сложа дънките.
— Какво искаш да кажеш с това, че нямало да го събудим само с телефонно обаждане? Крофт, какво става? — Мърси с трясък постави слушалката и забърза след него към стаята му.
— Няма значение, ще ти обясня по-късно — отвърна той през отворената врата на собствената си стая. — По-добре облечи и ти нещо, ако искаш да дойдеш долу с мен.
Мърси се сети, че е облечена единствено в памучната си нощница. Беше достатъчно прилична, с деколте по шията и дълги ръкави, но все пак се почувства доста разголена, за да стои така в коридора. Огледа се наоколо и забърза обратно към стаята си. Нито една от другите врати не се отваряше от притеснени гости на мотела. Уплашеният й вик би трябвало да е разбудил всички спящи на етажа. Явно с Крофт бяха единствените гости на втория етаж.
Тя трескаво нахлузваше мокасините си, когато Крофт се появи в коридора пред прага й. Беше облякъл риза и още закопчаваше дънките си.
— Готова ли си?
Тя бързо кимна.
— Готова съм.
Забързаха надолу по стълбите и излязоха навън, където ги обгърна мразовитата нощ.
— Какво мислиш, че искаше да направи този мъж, Крофт?
— Не знам, но, изглежда, беше права да се притесняваш за крадци по хотелите.
Мърси кимна.
— Добре че се сетих да оставя „Долината“ в сейфа.
— Между другото — започна Крофт, когато Мърси стигна до плъзгащата се врата на кабинета на управителя, — сутринта щях да ти кажа, че… — Внезапно млъкна, тъй като видя вратата към кабинета широко отворена. — Какво, по дяволите?…
Мърси пак усети да я побиват тръпки.
— Трябва да е проникнал първо тук — прошепна тя и се закова на прага. — Сигурно първо е ограбил дежурния администратор, а после е тръгнал да тършува из стаите на гостите.
Крофт посегна към ключа на лампата в момента, в който Мърси го последва през вратата.
— По дяволите!
Мърси надникна иззад раменете на Крофт, опитвайки се да види нещо.
— О, божичко! — Дежурният администратор лежеше неестествено проснат на пода, а от главата му се стичаше кръв. — Горкият човечец! — Мърси мина край Крофт и забърза към ранения служител. Едва не повърна от алкохолните изпарения, които изпълваха стаята.
— Изобщо не е трябвало да го удрят. Той и без това вече беше извън играта. — Крофт коленичи до Мърси, която в момента търсеше пулса на ранения.
— Какво искаш да кажеш с това, че бил извън играта? Крофт, какво става тук? — Мърси изобщо не изчака да чуе отговора. — Трябва да се обадим на някаква местна медицинска служба, не знам как ги наричат тук. Жив е, но очевидно е зле наранен. — Ръката й се отдели от главата на администратора и пръстите й бяха целите в кръв. Тя разсеяно ги избърса в дънките си и загрижено се взря в проснатия мъж на земята. — Ти ли ще се обадиш на „Бърза помощ“, или аз?
— Нямаме голям избор. Явно ще трябва да извикаме някой от властите — неохотно изрече той и тръгна към телефона. — В телефонния указател има номера на местната шерифска служба. Най-добре е да не пипаме администратора.
— Няма.
Някой вдигна телефона от другата страна и Крофт даде нужната информация с кратки изречения.
— Да, ще ви чакаме.
Изобщо не гледаше към Мърси, докато нетърпеливо говореше в телефонната слушалка. Вниманието му бе заето с гледката в малката ниша зад бюрото на рецепцията. Тя бе скрита от Мърси заради отворената врата. След още няколко дребни уточнения Крофт затвори телефона и хвърли поглед към Мърси.