Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не ми се наложи да се старая особено. Шерифът стигна до този извод съвсем сам. В крайна сметка, който и да е отворил сейфа за втори път, вече е бил разбил и кафенето, задигнал е касетофон от една от колите на паркинга и е взел три портмонета от стаи на гостите на първия етаж, преди да дойде и на нашия. Съвсем ясно беше, че крадецът е проверявал всички възможности.
— Така изглежда, нали? — Мърси намръщено се загледа в пакетчето в ръцете си. Вярно, че крадецът беше пообиколил доста места в мотела. Естествено, ако някой е искал да открадне само „Долината“, той нямаше да си направи труда да се занимава с разни касетофони и портфейли. — Първо на първо, кой може да е знаел за „Долината“? Освен ако администраторът не е казал на някого, че е сложил нещо в сейфа същата вечер. Иначе няма смисъл.
— Сигурна ли си, че изобщо не видя лицето на онзи мъж, когато премина край прозореца ти? — тихо попита Крофт, загледан в приведената й глава.
— Да. Беше просто една фигура, облечена в черно, която се промъкна край прозореца ми. Спря се за секунда, когато извиках, и после изчезна. — Мърси рязко вдигна глава, като се сети точно в коя посока бе изчезнал мъжът. — Беше се насочил към твоя прозорец. Всъщност — тихо прошепна Мърси — може да е стъпил на твоя перваз, да се е промъкнал в стаята ти и…
— … да се е съблякъл в движение и да се е появил на твоята врата няколко секунди по-късно в отговор на вика ти? — довърши Крофт вместо нея, без да звучи особено притеснен какъв би трябвало да е очевидният извод. — Остави тази история. Не съм бил аз този, когото си чула да минава край прозореца ти през нощта, Мърси.
Хладното опровержение я раздразни.
— Очакваш да ти вярвам винаги за всичко. Откъде да знам, че не си бил ти този, който тичаше по перваза на прозореца ми преди два часа?
Очите му срещнаха нейните.
— Защото ако бях аз там отвън, ти нямаше нищичко да чуеш! — Нямаше и капка самохвалство в тези думи; просто й съобщаваше един факт.
Мърси въздъхна и остави „Долината“ до себе си на разтуреното легло.
— Е, ами какво повече има да говорим в такъв случай? Просто едно най-обикновено криминално произшествие по пътищата. Дежурният администратор ще оживее, а крадецът ще си остане само с касетофона и трите портфейла.
— Мърси?
— Да, Крофт?
— Има и една друга възможност — подметна небрежно. Отпусна се назад във фотьойла, положи лакти на облегалките и подпря брадичка със силните си длани. Златистите му очи бяха замислени и неспокойни.
— Не знам защо — уплашено отвърна Мърси, — през цялото време се страхувах, че ще кажеш точно това. Не съм убедена, че искам да го чуя, Крофт.
— Мисля, че е време да го чуеш. Има няколко неща, които трябва да научиш за връзката между мен и „Долината на тайните съкровища“.
Мърси докосна с пръсти хартиената опаковка на книгата и усети как в душата й извира дълбока тъга. Ядосано се опита да се пребори с това чувство. Още от самото начало беше усетила инстинктивно, че присъствието на Крофт в нейния живот няма в никакъв случай да бъде ясно. И въпреки това някаква част от нея не искаше да чуе цялата истина. Сигурна беше, че вече нищо нямаше да бъде същото.
— Ако има нещо, което трябва да знам, защо не ми го каза преди да се случи всичко това?
— Погледни ме, Мърси!
Тя го стрелна с обвинителен поглед и след това пак се вторачи в пакетчето до себе си.
— Казвай, каквото имаш да казваш, и да приключим веднъж завинаги, Крофт. Но този път защо не вземеш да спестиш време и усилия и на двама ни? Кажи ми истината.
— Никога не съм те лъгал.
— Казал ли си ми цялата истина?
— Не.
— Защо?
— Защото досега нямаше нужда да я знаеш. Всичко на всичко разполагах с няколко въпроса, на които исках да намеря отговорите. Нямах никакви факти, никакви истински улики, никаква твърда информация освен тази книга — „Долината на тайните съкровища“.
Мърси бързо дръпна пръстите си от пакета и продължи да седи в очакване.
— Какво общо има тук „Долината“?
— Тя не би трябвало да съществува. Трябваше да е унищожена при пожар преди три години, заедно с един мъж на име Еган Грейвз и всичко останало в неговата колекция.
— Защо си толкова притеснен от това, че книгата се е появила отново?
— Ако „Долината“ се е спасила от огнената стихия, има вероятност и Грейвз също да се е спасил.
— Откъде знаеш всичко това? — приглушено попита тя.
— Бях там в нощта на пожара.
Мърси задържа дъха си; страх я бе да помръдне дори.
— Къде?
— В имението на Грейвз на Карибите.
— Ти ли предизвика пожара?
Крофт поклати глава.
— Не. Това не е в моя стил. Не бях планирал да използвам огън. Но стана сбиване близо до електрическия трансформатор на имението. Един от бодигардовете хвърли малка граната и нещо избухна. Огънят просто се разрасна и погълна всичко. Или почти всичко. След това си мислех, че историята е приключила. Нищо не показваше, че Грейвз е оживял. Не виждах как той или нещо друго от имението може да е оцеляло в пожара. Беше истински ад.