Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Но ти каза, че повечето други екземпляри са в ръцете на европейски колекционери. Това не изключва възможността точно тази книга да е пристигнала по някакъв начин от Европа тук.
— Това е книгата на Грейвз, Мърси. Сигурен съм. Прекалено много неща го доказват, включително посвещението от първия собственик на книгата към метресата му.
— Добре тогава — съгласи се тя, — явно по някакъв начин е оцеляла от пожара. Това не означава, че Грейвз е оцелял. Не означава, че Грейвз е Гладстоун, или че — прости ми израза — се е върнал от гроба, за да търси своята любима „Долина“!
— Знам, Мърси — нежно отвърна той.
— Но искаш да си сигурен — троснато рече тя.
— Трябва да съм сигурен.
— А сега да се върнем към важните неща — продължи тя след малко. — Да не би да ми казваш всичко това заради нападателя снощи?
— Смятам, че е прекалено голямо съвпадение точно този мотел да бъде ограбен снощи.
— Защо човек, който търси „Долината на тайните съкровища“, би си правил труда да краде касетофон от кола и няколко портфейла?
— Заблуда на врага.
— Толкова объркано говориш — уморено каза Мърси.
Това го ядоса.
— Точно обратното. Отделям много време и сили, за да бъдат мислите ми винаги ясни.
— Очевидно успяваш да мислиш ясно само когато става дума за жени. Даже разсъждаваш доста първично. Но извън това си неуловим, сложен за разбиране и опасен. — Поспря за секунда. — А аз може би съм адски глупава, задето ти позволих да дойдеш с мен у Гладстоун само за да задоволиш любопитството си.
— Мърси…
— Смятам, че съвсем лесно бих могла да отпиша връзката ни. В края на краищата вече съм голямо момиче, а и преди ми се е случвало да стискам зъби и сама да се оправям. По дяволите, та веднъж даже ми се наложи да разваля цял годеж! В сравнение с такова събитие нашата авантюра е направо детска игра. Но, Крофт, искам да те предупредя: книгата е съвсем различна история! Цялото ми бъдеще в бизнеса е на път да изгрее и ако ме провалиш, като прогониш първия ми сериозен клиент, никога няма да ти го простя.
— Връзката ни не е авантюра и ти го знаеш. И няма да я отпишеш толкова лесно. — Крофт с всички сили се опита да запази спокойствие. Тя нарочно го дразнеше! Но повече го ядосваше фактът, че винаги успяваше да го докара до ръба на гневно избухване. Никога досега не беше срещал човек, който с такава лекота да го вбесява!
— По дяволите, Мърси, как успяваш да ми сториш това? — Още докато казваше тези думи, си спомни, че не за първи път гласно се оплаква от отношението й.
Тя му хвърли престорено невинен поглед.
— Изобщо не разбирам за какво ми говориш.
— Много добре разбираш, но сигурно смяташ, че така ми отмъщаваш. Така ли ще ми отвръщаш всеки път, когато нещо не ти харесва в начина, по който вървят нещата между нас? Какво извратено удоволствие ти доставя да ме дразниш, за да видиш докога ще издържат нервите ми? — Той осъзна, че отговорът й наистина го вълнува. Смяташе, че разбира как работи съзнанието й, но от време на време Крофт си признаваше, че някои от мислите на Мърси си остават пълна, абсолютна загадка за него.
— Ако не ти харесва начинът, по който те дразня — с подчертано мил гласец рече тя, — винаги можеш да слезеш от колата и да се върнеш пеша до Денвър. Що се отнася до мен, не държа да се видим отново някога.
Крофт се стресна. Отдели очи от пътя достатъчно дълго, за да се взре в очите й за миг.
— Това е невъзможно сега.
— Признавам, че ще се получи доста дълга разходка дотам.
— Не говоря за вървенето до Денвър. Ако си мислиш, че може да се отървеш от мен така лесно, наистина много се лъжеш. Не можеш да ме зарежеш, преди да съм разбрал какво е това чудо в теб, което ти помага толкова лесно да ме докараш до ръба на самоконтрола.
— Има ли опасност да те докарам прекалено близо до ръба, Крофт? — Очите й бяха широко отворени, блеснали с подигравателно любопитство. Мърси лекичко се обърна, за да го вижда още по-добре. Сви единия си крак под себе си и постави лявата си ръка на седалката зад гърба му. — Силно съм изненадана. Стори ми се, че през цялото време държиш под пълен контрол и мен, и положението. За теб бях просто кукла на конци, нали?