Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Не, не съм сигурна. — Но протестът й бе твърде слаб и тя добре го разбираше. Вън на паркинга сирената рязко замлъкна, когато колата на шерифа спря. Отвори се автомобилна врата и някой слезе, фигура в униформа се запъти към вратата на офиса.
Без всякакво предупреждение погледът на Крофт изведнъж стана ужасяващо безмилостен. Ръцете му притиснаха по-силно раменете й и Мърси като че ли внезапно попадна в плен на стоманени нокти. Волята на Крофт подчини нейната в една огромна безмълвна вълна от мъжка мощ, срещу която не можеше да се изправи. Тя потрепери и вдигна поглед към него.
— Мътните те взели, Крофт, нямаш право да ме плашиш по този начин! — изсъска Мърси.
— Нямам никакъв избор. Ще правиш, каквото ти казвам. Ще поддържаш моята версия. По-късно ще се разберем насаме. — Пусна я в момента, в който ботушите на шерифа вече се чуваха на прага на вратата. — Овладей се и изтрий от лицето си това изражение на човек, току-що видял призрак.
Мърси с най-голямо удоволствие би разбила най-близката лампа върху главата му, но вече бе прекалено късно, за да си достави тази радост. Шерифът тъкмо влизаше през вратата на офиса и Крофт се бе обърнал, за да го посрещне.
Мърси седеше сковано на ръба на леглото в стаята си и наблюдаваше как Крофт влиза с опакованото томче на „Долината на тайните съкровища“. Шерифът си бе тръгнал преди няколко минути, а дежурният администратор, все още в безсъзнание, бе откаран с линейка.
— Така значи — подхвана го Мърси още от вратата, — „Долината“ е у теб — здрава и непокътната. Това само повдига още въпроси, вместо да послужи за отговор. — Със собственически жест посегна към книгата.
Той й подаде пакета, а тя го грабна от ръцете му и разкъса тиксото от единия край, за да провери какво има вътре.
— Благодаря, че ме остави да се оправям с шерифа.
— Ха. Изобщо недей да ми благодариш. Ти ме подложи на терор, за да ти стана съучастник. — Увери се, че книгата е точно която трябва, а после внимателно затвори пакета. — Би трябвало да се засрамиш от себе си. Нямаш право така да травматизираш невинни хора.
— Аз не съм те травматизирал.
— Точно това направи. И втори път няма да го позволя, ясно ли ти е, Крофт? — Хвърли му унищожителен поглед през присвитите си очи.
За първи път тази вечер на устните му заигра лека усмивка.
— Решила съм — с изискана високомерност заяви Мърси — да ти дам възможност да ми обясниш насаме.
— Благодаря ти.
— Недей да се правиш на скромен, А сега ми кажи истината. Не ща да слушам пак онази каубойска версия, която измисли за шерифа.
Крофт й хвърли гневен поглед.
— Това, което казах на шерифа, си бе самата истина. Слязох в стаята на хотелския управител преди няколко часа и извадих „Долината“ от сейфа. Нямах достатъчно доверие на човека на рецепцията — мислех, че или от любопитство, или от скука непременно ще реши да провери какво има в пакета.
— Кажи ми честно, Крофт, този администратор на рецепцията дали ще си спомня нещо?
— Не. Още преди да почукам на вратата му, беше привършил цяла бутилка. Абсолютно нищо няма да си спомни. Ако количеството погълнат алкохол не е изтрило всичко от паметта му, то мозъчното сътресение, което го е сполетяло по-късно, трябва да е свършило тази работа. Точно както и казах на шерифа.
— Очевидно е бил достатъчно на себе си, за да ти даде комбинацията на сейфа и да ти позволи да го отвориш — подчерта Мърси. — Поне така каза на шерифа.
— Истината е почти такава — сви рамене Крофт.
Очите на Мърси се отвориха още по-широко.
— Администраторът не ти е дал комбинацията?
— Нека просто да кажем, че я беше оставил на едно изключително удобно за намиране място.
— По дяволите, Крофт, искам цялата истина.
— Добре. Мъжът вече хъркаше в пиянски сън на кушетката, когато влязох при него. Опитах се да го събудя, по-раздрусах го, но не успях. Открих комбинацията в едно от чекмеджетата на бюрото в кабинета. Ще останеш изумена колко много хора пазят кодове за компютърен достъп, комбинации за сейфове и важни телефонни номера, изписани по разни бележчици, на най-очебийни места. Сам отворих сейфа и взех „Долината“. Отнесох я в моята стая и си легнах. Край на разказчето.
— Защо винаги ти вярвам, след като ми наприказваш врели-некипели?
Крофт се протегна на единствения фотьойл в стаята.
— Трябва да е заради природния ми чар.
— На мен като че ли ми идва наум друга дума — промърмори тя, като си спомни неговата настойчивост, когато се опитваше да я принуди да му сътрудничи. — Защо толкова много се постара да убедиш шерифа, че крадецът не е търсил „Долината“?