Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Кукла, как ли не — измърмори той. — Ти вече измъкна отнякъде ножици и се мъчиш да отрежеш конците. Но няма да стане, Мърси. Не можеш да разкъсаш връзките между нас толкова лесно.
— Ще видим — изстреля в отговор тя. — Я ми кажи нещо: изобщо мина ли ти през ум да играеш честно с мен от самото начало? Можеше да влезеш в книжарницата в петък и да ми кажеш за какво точно става дума и защо се интересуваш от „Долината на тайните съкровища“.
Той поклати глава.
— Не. Обмислих този подход и се отказах от него.
— О, много ти благодаря за гласуваното доверие. А ще ми кажеш ли защо?
Почти се смути от гневните нотки в гласа й. После се опита да отвърне изчерпателно на въпроса.
— Първо на първо, трябваше да съм сигурен, че не си замесена в цялата история като нещо повече от невинен минувач.
— Божичко! Да не би сериозно да си мислил, че може да съм свързана с Грейвз?
— Винаги съществуваше възможност да използваш обявата в каталога, за да се свържеш с него. Но в момента, в който те видях, отхвърлих тази версия.
— Сигурно не съм ти се сторила достатъчно умна, за да съм замесена в такова нещо. Липсва ми изтънченият ум на истинския престъпник, така ли? Или реши, че съм невинна заради хубавите ми очи?
— Вероятно заради очите — замислено й отвърна и изпита удоволствието да я види как се чуди дали той се шегува или не.
— Аха. И след като стигна до извода, че съм само една тъпачка, случайно замесена в историята, как оправда пред себе си решението да ме заблудиш?
— Реших, че няма нужда да те притеснявам безпричинно. Исках да проверя подозренията си, преди и ти да се замесиш още по-надълбоко във всичко.
— С други думи, направил си го за мое добро? — Тонът й беше необичайно лишен от емоции.
Огромна вълна на облекчение премина през Крофт. Тя го разбра.
— Точно така. — Пое си дълбоко дъх и започна да се отпуска. — За твое добро. Ако ставаше дума само за тази сделка с Гладстоун, никога нямаше да ми се наложи да ти спомена нещо. Щяхме да си прекараме чудесно пътуването из Колорадо и щяхме да използваме времето да се опознаем по-добре — точно както ти искаше. Ако се случеше нещо нередно, аз щях да се справя с него.
— Крофт, някога обяснявал ли ти е някой, че най-лошото извинение за това да спиш с жена е да й кажеш, че е било за нейно добро?
Дланта на Мърси на гърба на седалката бе стисната в юмруче. Крофт го зърна и реши, че преди малко е прибързал с извода. Прекалено рано беше да се отпуска.
— Този разговор не ни води доникъде. Нека поговорим как ще се оправяме с Гладстоун.
— Да — бързо рече Мърси, — нека си поговорим за това. Случайно и аз имам една-две идеи по въпроса. Но нека първо спрем някъде за закуска. Тежка нощ беше. Гладна съм.
Двадесет минути по-късно Мърси седеше срещу Крофт в едно малко кафене, което откриха в планинско селце в покрайнините на друг ски-курорт. Тя търпеливо изчака, докато Крофт поръчваше сутрешния си чай с изключително точни упътвания за приготвянето му. Застаряващата сервитьорка, обута в раздърпани маратонки, облечена с накапана униформа и още сънена, изслуша инструкциите с търпелива досада. Мърси съчувстваше на бедната жена.
Когато чаят пристигна на масата няколко минути по-късно, водата в чашата бе хладка, а пакетчето с чая — небрежно захвърлено в чинийката. Той прие това изпитание със стоическо примирение.
За първи път от часове насам Мърси я досмеша. Тя отпи от рядкото си кафе и се усмихна широко на Крофт над ръба на чашата си.
— Понякога човек трябва да се нагажда към обстоятелствата.
Той изобщо не вдигна глава, докато усилено топеше пакетчето чай в хладката вода и се опитваше да извлече цвят и аромат от него.
— Искаш да кажеш, че понякога човек трябва да прави компромиси. Но има някои неща, които не търпят компромиси. Чаят е едно от тях.
— Това друга страна от философията ти ли е?
— Предполагам.
Той като че ли не искаше да говори повече по този въпрос. Точно заради това Мърси бе измъчвана от нездраво любопитство.
— Кои са другите неща, които не търпят компромиси?
— Честта, отмъщението и любовта.
Очите на Мърси се разшириха от изненада.
— Виждам, че доста си помислил по този въпрос.
— Да, така е.
— Правил ли си компромис с някои от тези неща?
Той вдигна очи от блудкавия чай.
— Не съм непоклатим. Не за първи път ми се налага да правя компромис с чая си. Това отговаря ли на твоя въпрос?
Но може да си съвсем сигурна, че никога не съм правил компромиси с честта или отмъщението, допълни наум тя. Начаса трябва да престана с приказките по този въпрос, каза си още. Но някак си не можеше да го направи. Нещо я глождеше.