Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Андреа се върна към доклада.
След едночасов разпит агентите от СМП се канели да го пуснат, когато един от детективите забелязал нещо странно на яката му. „Това пък какво е?“, попитал той и посегнал към яката.
И станало страшно. Фарис скочил от стола си, ритнал детектива в топките и хукнал към вратата. Не стигнал по-далеч. Едно ченге го повалило на пода, а друго приковало ръцете му. Стискал нещо в ръка и не искал да го пусне — докато детективът със сританите топки не скочил върху лакътя му, счупвайки лакътната кост. На линолеума се търкулнало хапче и изведнъж станало ясно, че господин Фарис не е обикновен бизнесмен.
Досега Андреа беше ходила в центъра за разпити два пъти. Седеше пред стая №11 и следеше със слушалки „дисциплиниращия разпит“, както го наричаха малайзийците. Ако имаше въпрос, го задаваше на Джим Банерджи, офицер за свръзка на СМП с ЦРУ, а той предаваше въпроса на колегите си, които водеха разпита в стаята. По този начин Андреа можеше спокойно да твърди, че не е взела участие в разпита (изтезанията) на господин Фарис.
Междувременно Фарис беше загубил голяма част от самочувствието, което беше демонстрирал на летището. Виковете „Аллах е велик“ бяха заглъхнали, заменени от тежко дишане. Въпросите се задаваха ту агресивно, ту с увещание. Отговорите идваха несигурно и понякога ги следваше пукот, когато разпитващите окуражаваха господин Фарис с доза от електрическата палка.
Дотук не бяха научили почти нищо. Затова пък проверката на пръстовите му отпечатъци даде резултат. Истинското име на задържания беше Хаким Абдул-Бакр Мусауи. Според архива на специалния отдел Мусауи бе петдесет и четири годишен египтянин, изключен от Мюсюлманското братство преди двадесет години заради екстремно войнолюбие. Оттогава е вземал дейно участие в дейността на КММ, Джемаа Исламия и Коалицията на онеправданите по света със седалище в Баалбек. В родината му и в още пет държави имаше заповед за арестуването му. Както вътрешното министерство в Оман, така и ФБР предлагаха награда за неговото залавяне.
Но ако зависеше от Андреа, щеше да мине известно време, преди въпросните организации да научат за залавянето на Хаким. Нямаше смисъл да се вдига шум — така само биха подплашили приятелчетата му. По-добре да запазят всичко в тайна. А с малко късмет Андреа би могла да използва Хаким по свой начин.
Центърът за разпити представляваше комплекс от модерни сгради на трийсетина километра от Куала Лумпур. Построен с американско финансиране след единадесети септември, той се простираше в края на двупосочно шосе зад поредица от бетонни бариери и бодлива тел, по която течеше ток.
Банерджи я чакаше на регистратурата в мецанина. Беше висок мъж, в началото на трийсетте, индиец по произход, с надупчено от шарка лице и белег от бръснач под брадичката — спомен от един крадец, опитал се да го убие. Андреа се беше запознала с него в Щатите преди две години, когато Банерджи караше тренировъчен курс по антитероризъм във Фермата. Лейтенант от специалния отдел, Банерджи обичаше да скача с парашут през уикендите заедно с опитомения питон Рузвелт, който навиваше около врата си, преди да се хвърли от самолета.
Даде й пропуск на посетител.
— Ще участваш ли?
Андреа му отговори с усмивка ала Мона Лиза и поклати леко глава.
Банерджи вдигна рамене и прекара собствения си пропуск през четеца на една от малките въртящи се бариери, каквито имаше в метрото и в повечето големи магазини.
— След теб.
— Ами доктор Наджиб?
— Чака ни — отвърна Банерджи.
— Добре. Искам да пробвам нещо.
— И ти трябва лекар?
Андреа вдигна рамене.
— За всеки случай. Не искам да го убивам. — Замълча, после попита: — Той как е, между другото?
Банерджи завъртя очи.
— Както беше и вчера. Май шокът още го държи.
Стаите за разпит бяха в подземието. Банерджи влезе в асансьора и натисна бутона за ниво Б-2. Когато вратите се затвориха, откъм вътрешната уредба над главите им зазвуча тиха музика… „Живеем си в жълта подводница…“
— Исках да те питам… — подхвана Андреа. — Говори ли вече с ФБР?
— Още не съм.
Тази новина я зарадва.
— Значи да не ги броим в картинката.
— Е, знаят за Ауад. Изпращаме им всекидневни доклади за разпитите му. Но мисля, че засега никой не е споменал за Фарис.
— Фарис?
— Такова е името му по паспорт — каза Банерджи.
— Знам, но… Ами отпечатъците?
— А, това ли! Да, това е… противоречие, при това голямо. В момента работим по него.