Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Работата потръгнала. С помощта на фашиста доктор Бел (свръзка на капитан Ерхард), на придворния съветник Ракете и на „инженера“ доктор Вебер (дясна ръка на Хитлер по време на опита за фашистки преврат през 1923 г. и един от най-активните палачи на баварската съветска република), печатането на фалшивите банкноти от 10 рубли започнало — отначало в Мюнхен, а след това във Франкфурт на Майн. Складът за „продукцията“ бил в Берлин, в квартирата на бившия руски офицер, а по това време шофьор, Трапезников, който живеел на Цигелщрасе № 24. В извънработното си време Трапезников бил „директор“ на евтин вертеп. Първата партида била отпечатана през есента на 1926 г. и се състояла от 15 000 фалшиви банкноти на стойност 1, 2 и 10 рубли.
И така „монетният двор“ заработил. Възникнали въпросите как да се доставя продукцията в СССР, кой да се заеме с тази опасна работа? Било решено, че най-добре ще се справят с това офицерите-белогвардейци.
КОРНЕТИ, ЩАБРОТМИСТРИ И ДРУГИ
Ако си представим картата на Европа и Турция от двадесетте години, на която са отбелязани с кръгчета местата, където емигрирали руските белогвардейци, тя цялата ще бъде обсипана с кръгчета. Къде само не отвял тези нещастници мощният вятър на революцията! Истанбул, София, Париж, Берлин… Колко хора, потъващи към дъното и готови да се захванат за всякаква работа само срещу няколко мизерни гроша, за да се спасят от блатото на емиграцията!
Но защо показалецът на човека, който ръководел тази мръсна операция, отминал на картата най-населените с белогвардейски емигранти места и неочаквано се спрял на град Данциг. След революцията тук бил основан белоемигрантски „Съюз на офицерите от армията и флотата“. Ръководел го бившият царски генерал Лебедев, но фактически начело на цялата дейност стоял генерал Глазенап. Както вече е установено, оглавяваният от него „съюз“ бил развъдник на шпиони и диверсанти, които по указание на немското разузнаване били изпращани на територията на СССР. Достатъчно е да споменем известния бандит Балахович, който се прочул с кървавия си терор в Псковска губерния. Самият Глазенап поддържал тесни контакти с много видни главатари на финансово-промишления свят в Германия и с немския генералитет. Сред близките му познати бил и фелдмаршал Людендорф. Глазенап не прекъснал тайните си връзки с английското разузнаване, както и непосредствено с Чърчил. Генералът поддържал с Чърчил кореспонденция, често пътувал до Лондон и неведнъж получавал от него големи суми за издръжка на шпионско-дивер-сионните кадри и за лични разходи.
През пролетта на 1928 г. по инициатива на Арвид фон Сиверс, бивш офицер от царската армия и немски шпионин, в берлинския хотел „Екселсиор“ се състояла секретна среща на генерал Глазенап с представители на немския капитал и с някакъв английски генерал. Били обсъдени въпроси за активизиране на антисъветската подривна дейност и за изпращане на шпиони и диверсанти в СССР. Има основания да се предполага, че този генерал, познат на Глазенап от армията на Юденич, бил личен представител на Чърчил.
Глазенап се върнал в Данциг в началото на юни и поискал да говори с мистър Шилер. Тъй като ще срещнем този човек и по-нататък в повествованието, трябва да запознаем с него читателя по-подробно.
Алберт Христианович Шилер (той бил и Гринберг, Дернов, Алексеев, Домровский) произхождал от семейство на заможни селяни и започнал световната война като обикновен войник. Трезвият му ум, неговата храброст и съобразителност му позволили до Февруарската революция да стане офицер и кавалер на четири георгиевски кръста. Той бил необикновена личност и не случайно Глазенап, който го познавал от фронта, избрал точно него.
Генералът възложил на Шилер следните задачи: тайно да проникне през границата в Съветския съюз и там да събере сведения за икономическото състояние на страната, за бойната готовност на Червената армия, за настроението на различните групи от населението, за строителството и състоянието на военния флот. След това Шилер трябвало да създаде контрареволюционни групи и да организира масов терор и въстания. За финансиране за пътуването, за привличане на „кадри“ и за проверка на възможностите за разпространяване на фалшиви пари в СССР му дали „за опит“ сума от 100 000 във фалшиви десетрубльовки, отпечатани от престъпната група Карумидзе-Бел.