За нас би бил необикновено скъп ответът на майстора на този вик за помощ, ако го имахме черно на бяло. Отговорът обаче бил даден устно. Наскоро след писмото на Кнехт Magister Musicae сам дошъл във Валдцел, за да ръководи един изпит по музика, и в дните на тамошния си престой най-добре се погрижил за своя малък приятел. Знаем това от по-късните разкази на Кнехт. Той не облекчил неговото състояние. Започнал с това, че подложил на точна проверка оценките на Кнехт в училище и особено личните му занимания, намерил тези изследвания прекалено едностранчиви, със становището си по тях дал право на директора на Валдцел и настоял още Кнехт да признае това пред него. И за поведението на Кнехт към Десиньори подсказал най-верни насоки и не си заминал, преди да обсъди и този въпрос с директора Цбинден. Последицата бива не само забележителният и незабравим за всички присъствали словесен двубой между Десиньори и Кнехт, но и едно напълно ново отношение между него и директора. Това отношение, както и преди, съвсем не било сърдечно и тайнствено, подобно на връзката с майстора по музика, но прояснено и без напрегнатост.