Всъщност през втората или третата година от престоя си във Валдцел Кнехт напредна много в музиката, четеше и свиреше нотните записи, ключовете, съкращенията, означенията на басовете, от всички векове и стилове, сравнително плавно, и се сродяваше с царството на западната музика, доколкото тя е запазена и до наше време, по оня особен начин, който тръгва от занаятчийството, не пренебрегва грижливото съблюдаване и старанието за постигане на емоционалност и техника, за да проникне в духа. И тъкмо неговото усърдие да обхване емоционалното, старанията му за емоционалното, звуковото и изненадите за ухото в различните музикални стилове и за разгадаване на техния дух очебийно дълго го задържа да не се впусне в предварителни изследвания за играта на стъклени перли. По-късно веднъж по време на своите лекции той казва: „Който познава музиката само по извлеченията, които е дестилирала от нея играта на стъклени перли, може да бъде добър играч, но той дълго няма да стане музикант и вероятно не е никакъв историк. Музиката не се състои само от онези чисто духовни трепети и фигурации, които сме извлекли от нея, през всички столетия тя е съществувала на първо място като радост от емоционалното, от излъчването на живителното начало, от ритъма и такта, от оттенъците, дисонансите и прелестта, която се поражда от смесването на гласовете, от общото звучене на инструментите. Положително главното е духът, положително откриването на нови инструменти и изменението на по-старите, въвеждането на нови тоналности, конструкции и правила на хармония или забрани винаги е само нещо външно, един жест, така както носиите и модите на народите са нещо външно; но тези външни и емоционални белези трябва да бъдат обхванати, познати емоционално и интензивно, за да се разберат епохите и стиловете, които те съдържат. Музиката се създава с ръце и пръсти, с уста и дробове, не само с ума, и дори оня, който може да чете ноти, но не умее съвършено да свири на някакъв инструмент, не бива да участва в събеседвания върху музиката. Така и историята на музиката в никакъв случай не трябва да се разбира само като отвлечена хроника на нейните стилове, например времената на упадък на музиката остават напълно неразбираеми, а и ще останат, ако всеки път не откриваме в тях превеса, който чувственото и количественото вземат над духовното.“