И тъкмо от ония години произлизат стиховете на младия Йозеф Кнехт, запазени в препис на Феромонте; напълно възможно е да са били много повече от стигналите до нас и трябва да се предположи, че и тези стихотворения — най-ранното възниква, преди Кнехт да бъде въведен в играта на стъклени перли — са му помогнали да осъществи своята роля и издържи в онези трудни времена. В тези отчасти изкусни и отчасти видимо бързо нахвърлени стихове всеки читател ще открие тук и там дълбокия потрес и кризата, която Кнехт изживя тогава под влияние на Плинио. В някои стихове звучи дълбоко неспокойство, глъбинно съмнение в себе си и в смисъла на своето съществуване, докато в стихотворението „Игра на стъклени перли“ благочестивата всеотдайност изглежда постигната. Всъщност тук е съхранено и известно признание към света на Плинио, един бунтовен изблик срещу някои вътрешни касталийски закони, още със самия факт, че тези стихове са написани и дори при случай показвани на много другари. Защото, ако в Касталия изобщо бил внушаван отказ от създаването на художествени произведения (дори и музикалните продукции там били познати и търпени само във формата на стилистично, строго определени упражнения по композиция), то съчиняването на стихове минавало за напълно невъзможно, крайно смешно, било смятано и за най-неприлично. Следователно тези стихове не са забавна, безвкусно разкрасена играчка; бил потребен силен порив, за да отприщи това творчество, към който спада и непоколебимата смелост човек да напише подобни стихове и да държи на изповяданото в тях.

Не бива да се премълчи, че под влияние на своя противник и Плинио Десиньори значително се преобразява и развива, и то не само в смисъла на школовка, която облагородява неговите методи на борба. В онези години на учение, по време на дружеския и напрегнат обмен на мнения, той вижда своя партньор непрекъснато да се издига и развива като съвършен касталиец, в образа на приятеля пред него все по-ясно и живо се възправя духът на провинцията и също както той сякаш довежда другия до известна степен на кипене и го заразява с атмосферата на своя свят, сам диша въздуха на Касталия, поддава се на нейните чар и влияние. През последната учебна година, подир двучасов диспут върху идеалите и опасностите на монашеството, който те водят в присъствието на висшия клас по игра на стъклени перли, Йозеф взема на разходка Десиньори, който пътем прави признанието, въведено от нас по писмо до Феромонте: „Аз естествено отдавна зная, че ти не си най-благочестивият играч на стъклени перли и светецът на провинцията, чиято роля отлично изпълняваш. Всеки от двама ни стои на място, което в една борба е застрашено отвред, и всеки от нас също така добре знае, че това, срещу което се бори, има право на съществуване и своя неоспорима стойност. Ти стоиш на страната на върховното издигане на духа, аз на страната на естествения живот. В нашата борба ти се научи да проследяваш опасностите от естествения живот и да ги вземаш на прицел; твое задължение е да посочиш как естественият, простият живот, без духовно целомъдрие, води към блатото и животинското и би отвел още по-назад. А аз трябва отново и отново да напомням колко дързък, опасен и накрая неплодоносен би бил животът, поставен единствено на основата на духовното. Добре, всеки защищава това, в чието първенство вярва, ти духа, аз — природата. Но не се сърди, понякога, така ми се струва, ти действително и наивно ме смяташ едва ли не за враг на вашата касталийска същност, човек, за когото вашите изследвания, упражнения и игри поначало значат само лудория, макар по една или друга причина за известно време да участва в тях. Ах, мили мой, колко много се заблуждаваш, ако действително вярваш в това! Искам да ти призная, че изпитвам наистина безумна обич към вашата йерархия, че тя често ме очарова и привлича, както самото щастие. Искам да ти призная също, че преди месеци, когато за някое време бях в дома на моите родители, в едно обяснение с баща ми се наложих и постигнах той да ми разреши да остана в Касталия и да встъпя в ордена, в случай че в края на учението ми това бъде мое желание и решение; и аз бях щастлив, когато най-после той даде съгласието си. Но сега то няма да ми послужи, разбрах го съвсем наскоро. О, не, не съм изгубил влечението си! Все повече и повече обаче прозирам: за мен оставането тук при вас би значело бягство, порядъчно, може би благородно бягство, но все пак бягство. Ще се върна и ще бъда светски човек. Но светски човек, който остава благодарен на Касталия, един, който ще продължи да прави някои от вашите упражнения и всяка година ще празнува с вас при голямата игра на стъклени перли.“