Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
— Негодник! — извика той. — Заминава! Пожертва две хиляди лири! Прахосва като крадец! Ах, ще го следя, ако трябва, и до края на света! Но както я кара, всички откраднати пари ще свършат!
Филиас Фог вече бе похарчил над пет хиляди лири (125 000 франка) по пътя. А това намаляваше наградата, определена за детектива, заловил крадеца.
Глава 16. Фикс се преструва, че не знае какво му говорят
„Рангун“, единият от параходите, които Полуостровната и Източна компания използват за обслужване на линиите във водите на Китай и Япония, беше от желязо, с перка, с водоизместимост хиляда седемстотин и седемдесет тона и мощност на двигателите четиристотин конски сили. Равняваше се на „Монголия“ по скорост, но не и по комфорт. Ето защо Филиас Фог не можа да настани госпожа Ауда така добре, както би желал. Но пък ставаше въпрос само за три хиляди и петстотин мили, или единадесет-дванадесет дни път, а и младата пътничка не се оказа капризна.
През първите дни на това пътуване госпожа Ауда се запозна по-отблизо с Филиас Фог. Във всеки удобен случай тя му засвидетелстваше най-голяма признателност. Равнодушният джентълмен я слушаше поне на вид с изключително хладна сдържаност, без нито гласът му, нито жестовете му да разкриват и най-леко вълнение. Той се стараеше на младата жена да не й липсва нищо. В определени часове идваше при нея ако не да разговаря, то поне да я слуша. Към нея той се отнасяше с безупречна учтивост, но с грациозността и непредвидимостта на автомат, чиито действия са специално съобразени за тази цел. Госпожа Ауда не знаеше много какво да мисли, но Паспарту малко й беше разяснил ексцентричния характер на господаря си. Той й бе разказал какъв облог водеше този джентълмен по света. Госпожа Ауда се беше усмихнала. Но в крайна сметка тя дължеше живота си на него и спасителят й нямаше да изгуби нищо, ако тя се отнася към него като към свой благодетел.
Госпожа Ауда потвърди това, което водачът бе разказал за трогателния й живот. Тя наистина произхождаше от едно от първите индуски племена. Няколко индуски търговци натрупали голямо състояние в Индия с търговията с памук. Единият от тях, сър Джеймс Джеджибхой, бе получил благородническа титла от английското правителство, а госпожа Ауда беше роднина на този богаташ, който живееше в Бомбай. Тя дори възнамеряваше да отиде при уважаемия Джеджих в Хонконг, братовчед на сър Джеджибхой. Ще намери ли подслон и подкрепа при него? Не знаеше. Господин Фог й отговаряше, че не бива да се безпокои и че всичко ще се подреди с математическа точност! Така казваше той.
Разбираше ли младата жена този израз? Не се знае. Големите й очи, „бистри като свещените хималайски езера“, се взираха в очите на господин Фог! Но строгият Фог, по-затворен от всякога, не беше изобщо човекът, който ще се хвърли в тези езера.
Първата половина от пътуването на „Рангун“ мина чудесно. Времето беше благоприятно. Цялата тази част от огромния залив, който моряците наричат „прегръдката на Бенгалия“, се оказа благоприятна за придвижването на парахода. „Рангун“ скоро стигна Големия Андаман, най-големия от групата острови. Живописната планина Седъл Пийк, висока две хиляди и четиристотин стъпки, отдалече ориентираше моряците.
Минаха доста близо до брега. Дивите папуаси от острова изобщо не се появиха. Те стоят на най-ниското стъпало на човечеството, но незаслужено ги обвиняват в човекоядство.
Панорамата към тези острови е великолепна. Огромни гори от латани, бамбук, индийски орех, тека, гигантски мимози, дървоподобни папрати покриваха на преден план местността, а отзад красиво се очертаваха планините. Бреговете изобилстват с ценните морски лястовици, които са предпочитано ястие в Небесната империя. Но цялата тази разнообразна гледка, която Адаманските острови предлагат, се скри след малко и „Рангун“ бързо се отправи към протока Малака, откъдето трябваше да навлезе в китайските морета.
Какво правеше през това време инспектор Фикс, така злощастно въвлечен в едно околосветско пътуване? На тръгване от Калкута той даде нареждания да му бъде изпратена в Хонконг заповедта за арестуване, когато най-сетне пристигне. После, без да бъде забелязан от Паспарту, той успя да се качи на борда на „Рангун“, като се надяваше да скрие присъствието си до пристигането на парахода. И наистина щеше да е трудно да обясни защо е на кораба, без да предизвика подозренията на Паспарту, който си мислеше, че е в Бомбай. Но по силата на обстоятелствата той трябваше да поднови запознанството си с почтения младеж. Как ли? Ще видим.