Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Трошача - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трошача

Электронная книга - «Трошача». Краткое содержание книги:

Една вечер княз Архан, млад владетел на малка държава, обхожда крепостната стена и проверява постовете заедно с началника на армията Торк — около 40-годишен, леко прошарен, с волево лице. В небето блесват три мълнии. Богът на бурята изсича скалата в средата на езерото под крепостта и я превръща в каменен великан — примитивен, тъп, с ниско чело и изпъкнали надочни дъги, с мощни мускули. Князът и Торк виждат това, но се връщат в двореца.
Княгинята казва на Архан, че ще има дете. Князът поканва на веселбата първият срещнат от улицата — гадателката Веста, млада, красива жена с дълга черна коса, наметната с дрипаво наметало. Тя му предсказва, че страната ще запустее, градът ще бъде разрушен, а детето му няма да се роди. Торк иска да я съсече с меча си, но Архан не му позволява. Той й дава няколко жълтици и я пуска да си върви. Завалява проливен дъжд. Веста остава в конюшната на двореца при коняра. На сутринта си отива, но му казва да държи няколко коня постоянно оседлани.
Рано сутринта разтревоженият княз праща войници и каменоделци да разрушат Трошача, но е вече късно. Каменният великан, гол и бос, само с набедрена превръзка, премазва пратениците на княза по пътя към крепостта. Главата и раменете на великана стърчат над крепостната стена. Князът и Торк се втурват към крепостната стена да се бият с Трошача. Напразни са опитите на защитниците да го спрат с мечове, копия и стрели. Трошача събаря с каменния си боздуган крепостната стена, а после с юмруци и ритници разрушава целия град. Торк и князът успяват веднъж да го омотаят с въжетата и да го съборят, но сляпата разрушителна сила продължава да вилнее, при което откъсва ръката на Торк.
Князът се връща в двореца и едва успява да изтръгне княгинята от лапите на Трошача. Идва Веста. Тя помага на княгинята. Групата прекарва деня в подземията на двореца, а през нощта с конете, доведени от коняра, напуска града. По пътя княгинята умира, но Веста казва на княза, че ще има син.
Групата на княза стига в гората, където живее племето на горските ловци. Князът се оженва за Ида, дъщерята на вожда Берил, която му ражда син. Архан тайно построява метателни машини и се връща при езерото. Групата дразни великана. Той се събужда и тръгва срещу нарушителите на покоя му. Архан успява да докосне колената му с вълшебна течност. Трошача губи равновесие върху трупите, които се търкулват под краката му, полита по стръмнината и пада в езерото. Само главата с тъпото му чело остава над водата.
Архан довежда своето семейство във владенията си и започва да възстановява града.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 43
Перейти на страницу:

Каменният великан се обръща да види комара, който се е осмелил да го ухапе. От учудване той изпуска балкона върху главата на коня. Падаш заедно с коня.

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — мини на 3.

От 7 до 12 — попадаш на 77.

199

Луната излиза от облака и облива склона със странната си призрачна светлина. Сега виждаш ясно склона с камъните и храстите по него. Макар че е стръмен, той не е сериозно препятствие за теб.

Хващаш се за близкия камък. Напрягаш мускули, повдигаш се на пръсти и се изкачваш нагоре. Първата стъпка към пътеката, където отчаяно цвилят конете, е направена! Постепенно се научаваш да използваш и най-малката издатина. След няколко минути ти вече си горе на пътеката.

Ще се опиташ да ги спасиш — попадаш на 102.

Ще погледнеш надолу — мини на 116.

200

Излизаш да се биеш с Трошача. Някъде далеч се чува бойния му вик:

Ур-ри-ку-у-у! Ур-ри-ку-у-у!

Качваш се на коня и тръгваш към мястото, откъдето идва вика. По пътя си срещаш ранени и осакатени войници, мирни граждани, деца и старци. Понякога зърваш отдалеч Трошача, чуваш грохота от боздугана и ритниците му, но все не успяваш да го настигнеш.

След два часа целият град е превърнат в развалини.

Цял ден се луташ из развалините. Единственото, което успяваш да направиш, е да стигнеш до мястото, където падна великана, и да намериш Торк.

Мини на 22.

201

Минават месеци. Един ден, когато завършваш жилището си в короната на едно огромно дърво, Ида идва при теб.

— Искам да те заведа при Свещените скали.

Предложението й ти се вижда малко неочаквано, вече си подочул нещичко за Свещените скали. Поглеждаш я. Тя свежда очи. Лицето и цялата й фигура са много изящни за грубия живот в гората.

— Тогава да вървим.

След малко излизате на една поляна. В другия й край се издигат Свещените скали. Ида те хваща за ръка. Докато вървите към тях през високата трева, усещаш в себе си неподозирана сила.

Ида ти казва да почакаш. Ще се съгласиш ли?

Да — мини на 97.

Не — отиваш на 122.

202

Ала и Торк, и тримата воини след него политат надолу по стръмнината, сякаш невидима сила избира за свои жертви само хората. Конете успяват да се закрепят на тясната пътека.

При падането запазваш главата си, но продължаваш да се плъзгаш по склона. Най-сетне успяваш да се закрепиш с крака на един храст. Оглеждаш се. Луната се е скрила зад облак. В тъмното не виждаш къде са останалите.

Мини на 199.

203

Нещо прошумолява в храстите. Хващаш дръжката на ножа и отскачаш назад. Храстите се раздвижват и на пътеката излиза един опитен воин. На пояса му висят два заека и един глухар.

— Здравей, Архан.

— Здравей, Шумак. Как мина деня?

Шумак показва дивеча, макар че и без това се вижда.

— Това е ловът ми следобед. Можеше да бъде и по-добър. А ти какво носиш?

— Виж сам — казваш му и се обръщаш с лявата страна към него. Той отваря капака на плетения кош, който виси на рамото ти, и възкликва:

— Ай, ай! Ти си добър воин, Архан. Много добър воин!

Отиваш на 90.

204

Вадиш от чантата си билката, която спасява един човешки живот. Поглеждаш към Веста.

— Ще помогне ли? — питаш я тихо.

— Прави каквото си решил, княже!

Очите на княгинята са затворени, лицето й остава все така бледо и далечно, лице на непознат човек. Слагаш билката под главата й. Останалото е божа работа.

Прехвърли се на 79.

205

Оглеждаш се, търсиш из храсти и камъни, гледаш под близките дървета, огрети от лунната светлина. Напразно! Не виждаш това, за което дойде тук или поне някакъв знак, който да ти подскаже къде да търсиш оръжие срещу каменния великан.

— Не търси нощем това, което денем сам не мога да намеря, княже — гръмва един могъщ глас над теб. В тоя глас усещаш някаква особена сила.

— Ти пък кой си? — изтръгва се от гърдите ти.

— Аз съм Духът на планината.

— Знам ви аз призраците и духовете. Вземи единия, удари другия.

— Аз не съм призрак. — В тона на гласа се чувства обида. — Аз съм дух, опора за живите и покой за мъртвите. — Не се чуди, връщай се обратно. Твоята страна има нужда от теб.

Тоя съвет ти се вижда много разумен.

Мини на 62.

206

— Няма жива душа наоколо — докладва Торк.

Слизаш от коня и оглеждаш лодката. Тя е голяма и лека, сигурно събира седем-осем души. Можете да се качите на нея и да тръгнете надолу по течението към гората, пълна с дивеч и удобни места за лагер. Тревожите те само мисълта за конете. Тези породисти животни не трябва да остават без грижи!

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 43
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)