Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
Толкова много манипулация имаше в кратката реч на Райли, че не бях сигурна дали успявам да доловя всичко. Щеше ми се Диего да е до мен, за да анализираме всичко заедно.
Ако Райли бе импровизирал историята с четирите дни, май се досещах защо. Нямаше как просто да каже: „Вижте, цял живот ви лъгах, но ето сега ви казвам истината“. Та нали искаше днес да го последваме в битка, не би рискувал да срине трудно спечеленото доверие.
— Прави сте да се страхувате — обърна се той към статуите. — Единствената причина все още да сте живи, е, че се подчинявахте, когато ви казвах да внимавате. Прибирахте се навреме, не допускахте грешки. Страхът ви направи хитри и предпазливи. Така че не очаквам лесно да се отърсите от него. Не очаквам да хукнете навън само защото аз казвам. Но… — той обходи стаята с поглед. — Очаквам да ме последвате навън.
Очите му се отделиха от публиката за част от секундата и бегло се спряха на нещо над главата ми.
— Гледайте ме — продължи той. — Слушайте ме. Вярвайте ми. Когато видите, че нищо ми няма, повярвайте на очите си. Слънцето в този единствен ден все пак има интересен ефект върху кожата ни. Ще се убедите сами. Но няма да ви нарани по никакъв начин. Не бих ви изложил на излишна опасност. Знаете го.
Той тръгна нагоре по стълбите.
— Райли, не може ли просто да изчакаме… — започна Кристи.
— Наблюдавайте какво правя — прекъсна я Райли, без да спира равномерната си крачка. — Това ще ни даде огромно предимство. Жълтооките знаят за специалния ден, но не знаят, че ние знаем. — Още докато говореше, отвори вратата и влезе в кухнята. Щорите бяха спуснати и в кухнята бе тъмно, но въпреки това всички се отдръпнаха от отворената врата. Всички освен мен. Гласът му продължаваше да се отдалечава по посока на входната врата. — Младите вампири трудно свикват с това изключение и донякъде са прави. Онези, които не се пазят от дневната светлина, не оцеляват дълго.
Усетих погледа на Фред. Вдигнах очи. Гледаше ме настойчиво, сякаш искаше да хукне нанякъде, но не знаеше накъде.
— Всичко е наред — прошепнах му едва чуто. — Слънцето наистина няма да ни нарани.
— Вярваш ли му? — попита той само с устни.
— В никакъв случай.
Фред вдигна вежда и съвсем леко се отпусна.
Хвърлих поглед зад гърба си. Какво ли бе погледнал Райли? Там нищо не се беше променило — семейни снимки на мъртви хора, малко огледало, часовник с кукувичка. Хм. Дали не проверяваше часа? Може би създателката ни бе поставила краен срок и на него.
— Добре, момчета, излизам навън — обяви Райли. — Заклевам се, че днес няма от какво да се страхувате.
Светлината нахлу в мазето през отворената врата, усилена, както само аз знаех, от кожата на Райли. Виждах ярките отражения да играят по стената.
Със съскане и ръмжене моето сборище отстъпи назад към ъгъла срещу този на Фред. Кристи се вмъкна най-отзад. Май се опитваше да използва бандата си като щит.
— Спокойно, деца — провикна се Райли. — Чувствам се прекрасно. Няма болка, няма изгаряне. Елате и вижте сами. Хайде!
Никой не се приближи към вратата. Фред бе приклекнал до стената зад мен и стреснато гледаше светлината. Направих почти незабележим жест с ръка, за да привлека вниманието му. Той вдигна глава и в продължение на секунда се взира преценяващо в спокойното ми изражение. После бавно се изправи. Усмихнах му се окуражително.
Останалите чакаха пламъците. Дали и на Диего му се струвах така глупава в същата ситуация?
— Знаете ли — обади се Райли отгоре, — любопитно ми е кой ще се окаже най-смел. Имам известни предположения кой пръв ще мине през вратата, но се е случвало и да греша.
Уф, колко си прозрачен, Райли!
Думите му обаче оказаха нужния ефект. Почти незабавно Раул се запромъква към стълбите, сантиметър по сантиметър. За пръв път Кристи не прояви желание да се бори за одобрението на Райли. Раул щракна с пръсти към Кевин и двамата със Спайдърмен неохотно се приближиха и застанаха от двете страни на Райли.
— Нали ме чувате. Ясно е, че не съм се изпържил. Стига сте се държали като бебета! Нали сте вампири. Дръжте се като такива.
Но въпреки подканата Раул и приятелчетата му стигнаха едва до подножието на стълбите. От останалите никой не помръдваше. След няколко минути Райли се върна. Кожата му леко блестеше на непряката светлина от входната врата.
— Ето, вижте, нищо ми няма. Кълна се. Направо ме е срам за вас. Я ела тук, Раул!
Раул обаче се шмугна в ъгъла и накрая Райли се принуди да сграбчи Кевин и да го извлачи насила догоре. Усетих кога излизат на слънце, защото от отраженията им светлината стана по-ярка.