Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)». Краткое содержание книги:
— Кажи им, Кевин — заповяда Райли.
— Нищо ми няма, Раул! — провикна се Кевин. — Еха. Целият… блестя. Луда работа! — той се разсмя.
— Браво, Кевин — извика високо Райли.
Това се оказа последната капка за Раул. Той стисна зъби и решително тръгна нагоре. Не бързаше особено, но не след дълго и той блестеше и се смееше редом до Кевин.
Но дори и след това процесът отне далеч повече, отколкото очаквах. Качваха се един по един. Райли започна да губи търпение. Започна да отправя повече закани и по-малко окуражителни думи.
Фред ме стрелна с поглед, който сякаш казваше: Ти знаеше ли?
Да, отговорих само с устни.
Той кимна и тръгна нагоре. Оставаха още около десетина души, предимно от групата на Кристи, сгушени до стената. Тръгнах с Фред. По-добре да изляза по средата. А пък Райли да го тълкува както си иска.
Блестящите като диско глобуси вампири стояха насред предния двор и прехласнато се взираха в собствените си длани и в лицата на другите. Фред излезе на светло, без да забавя крачка, което ми се стори доста смело предвид всичко останало. Кристи се оказваше чудесен пример колко добре бе промил мозъците ни Райли. Тя отказваше да приеме нещо, което се разминаваше с внушеното, въпреки доказателствата пред очите й.
Двамата с Фред се спряхме на известно разстояние от останалите. Той огледа внимателно тялото си, после мен, после загледа останалите. Макар да бе тих, бе изключително наблюдателен, преценяваше доказателствата с почти научна методичност. От самото начало анализираше думите и действията на Райли. Интересно до какви заключения бе достигнал?
Райли повлече Кристи насила по стълбите, а хората й ги последваха. Накрая всички се озовахме навън, повечето се прехласваха колко са красиви. Райли ги подреди за последна тренировка. Предполагам, най-вече за да ги накара да се съсредоточат. Не се получи веднага, но постепенно започнаха да осъзнават, че битката наближава, утихнаха, лицата им се озлобиха. Виждах, че мисълта за истинска битка, за пълната свобода и дори заповедта да късат и изгарят ги въодушевяваше почти толкова, колкото идеята за лов. Беше съвсем в унисон с манталитета на Раул и Джен, Сара и на другите като тях.
Райли за пореден път преговори стратегията, която се опитваше да им внуши през последните няколко дена — веднага щом уловим следата на жълтооките, трябва да се разделим на две и да ги обградим. Раул ще нападне отпред, а Кристи — отстрани. Което пасваше на темперамента и на двама им, но не бях сигурна дали в разгара на битката щяха да съумеят да следват какъвто и да било план.
Когато след час тренировки Райли ги събра, Фред заотстъпва заднишком на север. Райли бе подредил останалите с лице на юг. Не се отделях от Фред, макар да нямах представа какво прави. Когато се отдалечихме на стотина метра, той спря в сянката на смърчовете на края на гората. Никой не обърна внимание, че се отдалечаваме. Фред следеше Райли, сякаш чакаше да види дали ще забележи отстъплението ни.
Райли заговори:
— Тръгваме. Силни сте и сте готови. И жадни, нали? Усещате ли изгарянето? Готови сте за десерт.
Беше прав. Толкова много кръв бях погълнала, а жаждата изобщо не се беше забавила. Всъщност, без да съм сигурна, имах чувството, че се завръща по-бързо и по-силно от обичайно. Може би преяждането имаше обратен ефект.
— Жълтооките настъпват бавно от юг, хранят се по пътя, опитват се да наберат сили — продължи Райли. — Тя ги наблюдава, така че знам къде да ги открием. Ще ни пресрещне заедно с Диего — той хвърли многозначителен поглед към мястото, където доскоро стоях, после лицето му се намръщи за миг, но веднага пак се изглади — и ще ги ударим като цунами. Ще ги надвием с лекота. А после ще празнуваме. — Той се усмихна. — А един от нас ще открие угощението по-рано от останалите. Раул, дай ми това — той протегна заповеднически ръка. Раул неохотно му подхвърли пликчето с блузата. Май се опитваше да предяви претенции върху момичето, присвоявайки си миризмата й.
— Подушете още веднъж. Да се съсредоточим!
Да се съсредоточим върху момичето? Или върху битката?
Райли сам обиколи с блузата, сякаш за да се убеди, че жаждата е обзела всички. А от реакциите им виждах, че гърлата им отново изгарят. Уханието на блузата ги караше да гримасничат, да се зъбят. Не беше необходимо да минава повторно, нали не забравяхме нищо. Явно ни изпитваше. Само от мисълта за миризмата, устата ми се напълни с отрова.
— С мен ли сте? — изкрещя Райли.