Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Защитната черупка на Моли се затвори отново.
— Имам много приятели. Много. И по една случайност, математиката ми харесва. Никога няма да се примиря с лошото образование, само за да ходя в училище с някакви си глупави пубертети, които съм сигурна, че не са така зрели като моите приятели в Кънектикът.
Фийб трябваше да й го признае. На Моли не й мигаше окото.
Моли присви устни.
— Ти не си надарена и затова не можеш да ме разбереш.
— Неприятно ми е да те разочаровам, Мол, но и моят коефициент на интелигентност не е нещо, пред което можеш да изсумтиш презрително.
— Не ти вярвам.
— Извади си тогава тетрадките. Нека да решим заедно няколко интеграла.
Моли преглътна.
— Аз… аз не съм стигнала чак дотам.
Фийб прикри облекчението си. От години не беше се занимавала с математика и вече не си спомняше нищо.
— Не съди за книгата по корицата й, Мол. Ако хората например съдят по поведението ти, може да решат, че си недружелюбна и малко снобка. Но и двете знаем, че не е така, нали?
Искаше да накара Моли да мисли, а не да й се противопоставя, затова поприкри жилото в думите си с усмивка. Но не се получи.
— Не съм снобка! Аз съм си съвсем свестен човек с много приятели и…
Тя ахна.
Фийб проследи изненадания й поглед и видя Пух, който измъкваше поизцапана парцалена маймунка изпод леглото на Моли. Тя бързо измъкна животното от устата на пудела.
— Всичко е наред. Пух не е скъсала играчката ти.
— Виж.
Лицето на Моли почервеня.
— Не искам повече това куче в стаята си. Никога. А онова не е мое. Аз не си играя с играчки. Не знам откъде се е взело. Изхвърли го, смешно е.
Фийб винаги ставаше жертва на изгубените души. Нищо друго не би я развълнувало толкова силно колкото отказването на сестра й от очевидно много обичаната парцалена маймунка. В този миг нямаше сила, която да я накара да отпрати това объркано, изплашено младо момиче.
Тя хвърли небрежно парцалената животинка до крака на леглото.
— Реших да не те изпращам обратно в Крейтън. Ще те оставя в някое училище тук през първия срок.
— Какво! Не можеш да го направиш!
— Аз съм ти настойник и наистина мога да го направя. — Фийб грабна Пух и тръгна към вратата. — През следващата седмица ще се преместим в друга къща. Ако в училището нещата не потръгнат, ще можеш да се върнеш в Крейтън за втория срок.
— Защо правиш това? Защо си толкова злобна?!
Тя знаеше, че детето никога не би повярвало на истината, затова само повдигна рамене.
— Нещастието иска компания. Аз трябва да остана тук. Защо да не останеш и ти?
Едва когато слезе по стълбите, всички последствия от стореното се стовариха върху нея. Вече беше затрупана с проблеми, които не знаеше как да разреши, а сега си добави още един. Кога ли щеше да се научи да не бъде толкова импулсивна?
Опитвайки се да избяга от обърканите си мисли, тя се запъти към плъзгащите се врати в дъното на къщата и пристъпи навън. Нощта беше тиха и ухаеше на борове и рози. Идващите от къщата потоци светлина осветяваха крайните дървета на насажденията в края на двора. Там беше и старото кленово дърво — нейното убежище, докато беше дете. Тя се запъти натам. Стигна до него, но видя, че най-долните му клони са прекалено високо, за да ги стигне. Тя се облегна на ствола му и се загледа към къщата.
Нощта беше спокойна, но Фийб не успяваше да се отърси от тревожните си мисли. Не разбираше нищо от възпитаване на младо момиче. И как ли да преодолее враждебността на Моли? Мушна пръсти в джобовете на панталоните си. Не само проблемите със сестра й я притесняваха. Липсваха й Виктор и приятелите. А когато прекрачваше прага на комплекса на Старс, се чувстваше сякаш нещо в нея не е съвсем нормално. И прекарваше твърде много време в мислене за Дан Кейлбоу. Защо трябваше да се противопоставя толкова непреклонно на желанието й да наеме Рон отново?
Тя въздъхна. Не само отношението му към Рон го задържаше в мислите й. Прекалено силно усещаше присъствието му. Понякога, когато той беше наблизо, тя изпитваше нещо подобно на паника. Ударите на сърцето й се засилваха, пулсът й се ускоряваше и тя изпитваше обезпокоителното чувство, че тялото й се събужда след продължителен зимен сън. Усещането беше абсурдно. Тя си знаеше твърде добре, че що се отнася до мъжете, е повредена завинаги.
Нощта беше топла, но тя извади ръце от джобовете си и разтри раменете си, защото усети внезапен студ. Спомените я заливаха, звуците на нощта я обгръщаха и тя се върна отново към онези първи месеци в Париж.